Шейна

Шейна е вид превозно средство, което има ски вместо колела, използвано върху повърхности с малък коефициент на триене, като сняг, пясък или лед (но някои тревни площи са също подходящи за използване на шейни) и в много случаи теглено от домашни животни – северни елени, коне, кучета (главно от някои по-силни и издръжливи породи, като хъски и аляски маламут). Изразът „руска тройка“ идва от често използвания в миналото в Русия впряг на шейна с 3 коня. При някои видове шейни са приложими и други начини за задвижване, включително – ползване на двигатели или теглене или бутане от хора.
Основният материал от който са изработвани шейните е дървесина, но се срещат и такива от метал или пластмаса.
Използване
[редактиране | редактиране на кода]Шейната съществува от хилядолетия. Вероятно изобретяването на примитивната шейна е предшествало това на колелото, но въпреки големите ползи, които са имали древните хора от нея в исторически аспект е трудно да се определи кога именно е измислена тя, нито пък е известно сред кои народи се е зародило използването ѝ. С това превозно средство обаче стават достъпни множество иначе почти непристъпни части от Земята и съответно е свързвано главно с такива обитавали подобни земи. В места като Аляска и Сибир, където вечната замръзналост е широко разпространена и където сняг и лед покриват земята почти целогодишно, много често единственият възможен начин на придвижване е с кучешки впрягове.

Множество варварски племена от време на Римската империя имат хитрата тактика да използват елипсовидните си бойни щитове за спускане по алпийските склонове. Така те изникват изненадващо на неудобни за римските формирования позиции. В Швеция около Северния полярен кръг в минали периоди се използва къса, едноместна шейничка за придвижване върху лед. Това става чрез забутване с бягане, последвано от лягане по корем върху шейната.
Има и свързани с викингите данни, отнасящи се за периода около 800 г., указващи използването на двуплазова шейна за превоз на товари, дървени трупи от планината, както и за лов. Такава археологическа находка е открита на територията на град Слаген, Норвегия около фиорда Осло. Пак на север, но в Америка, мохалките – индианско племе, обитаващо земите покрай езерото Каналейк близо до град Квебек, Канада изработват свой вариант на транспортна шейна, наречена от тях „тобоган“. Използват я предимно при лов и за пренасяне на провизии между отделните села и ловни лагери. Така е известно на някои места по света и спускането с шейни. Последното може да се отнася и до детска игра, но се практикува и като спорт, включително и като зимен олипийски (спортни шейни). Шейни се използват и в следните спортове:
Фолклор
[редактиране | редактиране на кода]Според легендата, Дядо Коледа обикаля земното кълбо с вълшебна шейна, която може и да лети, теглена от 8 северни елена.[1][2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
