Линейни кораби тип „Хелголанд“

Линейни кораби тип „Хелголанд“
Helgoland-Klasse
	Линейни кораби тип „Хелголанд“ Helgoland-Klasse
	Линкорът „Остфризланд“ през 1911 г.
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Хелголанд“
Следващ тип	Линейни кораби тип „Кайзер“
Предшестващ тип	Линейни кораби тип „Насау“
Производител	Howaldtswerke в Кил и др., Германска империя.
Планирани	4
Построени	4
В строеж	1908 г. – 1912 г.
В строй	1911 г. – 1933 г.
Утилизирани	3
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	22 808 t (нормална);; 24 700 t (пълна)
Дължина	167,2 m
Дължина по водолинията	; 166,5 m
Ширина	28,5 m
Газене	8,2 m
Броня	пояс: 80 – 300 mm;; траверси: 90 -210 mm;; палуба: 55 – 80 mm;; барбети: 60 – 300 mm;; кули на ГК: 70 -300 mm;; каземати: 170 mm;; бойна рубка: 100 – 300 mm
Задвижване	3 парни машини с тройно разширение;; 15 водотръбни котли Schulz-Thornycroft
Мощност	28 000 к.с. (20,9 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	20,5 възела; (38 km/h)
Далечина на; плаване	5500/1790 морски мили при 10/19 възела ход;; Запас гориво:; 3200 t въглища
Екипаж	1113 души
Кръстени в чест на	Хелголанд
Въоръжение
Артилерия	6x2 305 mm;; 14x1 150 mm;; (в каземати); 14x1 88 mm;; (в батарея и на надстройките); 2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно; въоръжение	; 6x1 500 mm ТА
	Линейни кораби тип „Хелголанд“ в Общомедия

Хелголанд (на немски: Helgoland), често наричани също тип Остфризланд (на немски: Ostfriesland), са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от края на 1900-те – началото на 1910-те години. Втората серия дреднаути на Германската империя, в сравнение с предшествениците от типа „Насау“ се отличават с увеличена с повече от 4000 тона водоизместимост, 305-мм артилерия на главния калибър и усилена бронева и подводна защита. В същото време линкорите от типа „Остфризланд“ все още съхраняват архаичното линейно-ромбично разположение на кулите на главния калибър, при което по всеки борд могат да стрелят само осем оръдия от дванадесетте. Освен това, консервативна се явява и силовата установка на корабите от този тип. Вместо станалите към това време стандарт парни турбини, корабите имат парни машини. В годините на Първата световна война всички четири кораба от серията влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват в бойните действия, в частност, в Ютландското сражение. Макар „SMS^{[„Коментари“ 1]} Ostfriesland“ през 1916 г. да е сериозно повреден при натъкване на мина, всички линкори от типа „Остфризланд“ преживяват войната и след капитулацията на Германия са интернирани от страните-победители. По един кораб получават Великобритания, САЩ, Франция и Япония, но още в периода 1921 – 1924 г. всичките линкори са дадени за скрап или са потопени в качеството на кораб мишена.

История на строителството

Броят на корабите в серията се основава на Закона за флота от 1900 г., който предвижда строителството на линкори в съответствие с формирането на ескадри по осем кораба. Всяка ескадра включва две дивизии по четири дреднаута.^[1]

Линкорите от типа „Остфризланд“ са съвместими с типа „Насау“ по скорост, въоръжение, мореходност, тип гориво и далечина на плаване. Проектът за линкора „Остфризланд“ е разработен от проектното бюро на Имперското морско ведомство в периода 1907 – 1908 г. В качество на база е взет линкорът „Насау“. Дреднаутите от типа „Остфризланд“ са последователно и планомерно развитие на типа „Насау“. Важен отличителен фактор става същественото изменение на тегловите натоварвания поради прехода към нов, по-голям калибър на главната артилерия. За този нов тип кораби с нов главен калибър са направени немалки финансови вложения.^[1]

Всичко в периода 1908 – 1912 г. са построени четири линкора от типа „Остфризланд“: три – в рамките на корабостроителната програма за 1908/1909 г. и четвъртият – според програмата за 1909 – 1910 г. Впоследствие линкорите преминават модернизация, заключаваща се в увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър от 13,5° до 16°, освен това в годините на войната две от техните 88-мм противоминни оръдия са заменени със зенитни със същия калибър.

Конструкция

Корпусът им представлява увеличен по размери корпус на предходните дреднаути. Отчитайки увеличаването на водоизместимостта с 20% (4000 тона), дължината с 21 метра, за запазване на предишното газене конструкторите увеличават ширината им с почти 2 метра. Наборът на корпуса включва 137 шпангоута (шпангоут „0“ е по оста на балера на руля, 6 минусови и 130 плюсови шпангоута). Шпацията е равна на 1,20 м. Номерацията на шпангоутите, преградите и отсеците върви от кърмата към носа.^[1] Надлъжната здравина освен от вертикалния кил се осигурява по всеки борд от девет надлъжни връзки, от които стрингерите II, V и VII са водонепроницаеми.^[2] Оставането на изискването за съхраняването на газенето при пълен товар на не повече от 8,9 метра е с причина размерите и дълбочината на Килския канал и неговите шлюзове.^[1] Водоизместомост: 22 440 дълги тона нормална, 25 200 т пълна. Корабите имат по два паралелни полубалансирни руля, осите на които са разположени на 2,8 метра от диаметралата. Цялата система на рулевото управление повтаря предходния тип.^[3]

Въоръжение

Артилерия

6×2 305-мм оръдия SKL/50: оръдията стрелят с 450 кг бронебойни снаряди с начална скорост 762 м/с^[4] на далечина 16,2 км.^[5] Бронебойните снаряди олекотен тип тежат 405,5 кг – като това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 18 000 м.^[5]^[6] През 1915 г., в хода на подготовката за рейда в Рижкия залив, ъглите на снижение и възвишение на стволовете са изменени на 5,5 и 16°, което увеличава далекобойността до 20,4 км.^[5] 14 × 1 150-мм оръдия SKL/45 в каземати в бордова батарея, 14 × 1 88-мм оръдия SK.L/45 в батарея и на надстройките, две 60 мм десантни оръдия SBtsKL/21, две 8 мм картечници, шест 500 мм подводни торпедни апарата. Оръдейните кули на главния калибър са разположени подобно на „Насау“, но благодарение на по-голямата ширина на корпуса барбетите на средните кули повече отстоят от бордовете.

В оръжейните стаи на корабите се съхраняват 410 винтовки образец 1898 г. и от 99 до 130 пистолета образец 1904 г..^[7]

Брониране

Бронирането – пояс: 80 – 300 мм, траверси: 90 – 210 мм, палуба: 55 – 80 мм, барбети: 60 – 300 мм, каземати на противоминния калибър: 170 мм, командирска рубка: 100 – 300 мм. Кулите на главния калибър имат 300 мм челни плочи, 250 мм бордове и 290 мм тилна част. Наклонената под ъгъл 15° предна част на покрива е със 100 мм дебелина, а плоската – 70 мм. Горната палуба се състои от два слоя – долен от корабостроителна стомана с дебелина 25 мм и горен от никелова стомана с дебелина 20 мм. Главната бронева палуба е настлана с 20 мм листа от корабостроителна стомана, отгоре има слой от никелева стомана, в хоризонталната си част той е с дебелина 35 мм, а по скосовете до 60 мм.

Енергетична установка

Енергетична установка: 15 котли тип „Шулц-Торникрофт“; 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение; мощност – 28 000 к.с. Скорост – 20,8 възела максимална, 20,5 възела пълна, 10 възела икономична. Линкорите имат три четирилопастни гребни винта с диаметър 5,1 м и стъпка 6,75 м. Десния винт има дясно въртене, централния и левия – на ляво. Пълният запас въглища на корабите от този тип съставлява 3045…3200 тона.^[8] Електроенергията с напрежение от 225 В корабът получава от осем турбогенератора с обща мощност 2000 кВт.^[6] Турбогенераторите са произведени от държавните електромеханически работилници във Вилхелмсхафен, а също и от частни заводи. Всеки генератор има мощност 250 кВт (2-котвен тип за 190+60 кВт).^[8]

Представители на проекта

Название	Корабостроителница	Заложен	Спускане на вода	Влизане в строй	Съдба
„Остфризланд“ SMS Ostfriesland	корабостроителница на флота във Вилхелмсхафен	19 октомври 1908	30 септември 1909	15 септември 1911	потопен като мишена на 21 юли 1921
„Хелголанд“ SMS Helgoland	Howaldtswerke, Кил	24 септември 1908	25 септември 1909	19 декември 1911	продаден за скрап през 1924
„Тюринген“ SMS Thüringen	Weser, Бремен	7 ноември 1908	27 ноември 1909	10 септември 1911	продаден за скрап през 1923
„Олденбург“ SMS Oldenburg	Schichau, Данциг	1 март 1909	30 юни 1910	1 юли 1912	продаден за скрап през 1921

Оценка на проекта

	„Юта“^[9] САЩ	„Колосус“^[10] Великобритания	„Хелголанд“^[11] Германия	„Кавачи“^[12] Япония
Заложен	1909	1909	1908	1910
Влизане в строй	1911	1911	1911	1912
Водоизместимост, нормална, т	22 174	19 995	22 806	21 156
Пълна, т	23 400	23 063	24 700	23 266
Тип СУ	ПТ	ПТ	ПМ	ПТ
Проектна мощност, к.с.	28 000	25 000	28 000	25 000
Проектна максимална скорост, въз.	20,75	21	20,5	20
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.)	6680 (10)	6680 (10)	5500 (10)	2700 (18)
Брониране, мм
Пояс	279	279	300	305
Палуба	35 – 63	45 – 100	55 – 80	30
Кули	305	279	300	280
Барбети	254	279	300	280
Рубка	292	279	300	254
Схема на разположението на въоръжението
Въоръжение	5×2×305/45 16×1×127^[13] 2 ТА	5×2×305/50 16×1×102 3 ТА	6×2×305/50 14×1×150 14×1×88 6 ТА	2×2×305/50 4×2×305/45 10×1×152 8×1×120 12×1×76 5 ТА

Вижте също

Коментари

↑ Акронимът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.

Литература

С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с.
Печуконис, Н. И. Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики. М., Военная книга, 2005. ISBN 5-902863-02-3.
Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985, 464 с. ISBN 0870217151.

Външни препратки

HELGOLAND battleships (1911 – 1912) ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-11-25 в Wayback Machine. ((ru))
Фотографии линейного корабля „Helgoland“ ((ru))
Фотографии линейного корабля „Ostfriesland“ ((ru))
Фотографии линейного корабля „Thuringen“ ((ru))
Фотографии Линейный корабль „Oldenburg“ ((ru))
Dodson, Aidan, Cant, Serena. Spoils of War: The Fate of Enemy Fleets after the Two World Wars. Barnsley, Seaforth Publishing, 2020. ISBN 978-1-5267-4198-1. ((en))
Koop, Gerhard, Schmolke, Klaus-Peter. Von der Nassau – zur König-Klasse. Bonn, Bernard & Graefe Verlag, 1999. ISBN 978-3-7637-5994-1. ((de))
Nottelmann, Dirk, Sullivan, David M. From Ironclads to Dreadnoughts: The Development of the German Battleship, 1864–1918. Warwick, Helion & Company, 2023. ISBN 978-1-804511-84-8.((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Хелголанд“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Остфрисланд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Акронимът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.

[Стальной_кулак200558-2] 1 2 3 4 Стальной кулак 2005, с. 58.

[Стальной_кулак200559-3] Стальной кулак 2005, с. 59.

[Стальной_кулак200562-4] Стальной кулак 2005, с. 62.

[Стальной_кулак200571-5] Стальной кулак 2005, с. 71.

[Стальной_кулак200572-6] 1 2 3 Стальной кулак 2005, с. 72.

[Gröner_1_1982482-7] 1 2 Gröner_1_1982 48, с. 2.

[Стальной_кулак200575-8] Стальной кулак 2005, с. 75.

[Стальной_кулак200585-9] 1 2 Стальной кулак 2005, с. 85.

[Friedman,_US_Battleships1985433-10] Friedman, US Battleships 1985, с. 433.

[Conway_ATWFS_1906_–_1921262-11] Conway ATWFS 1906 – 1921 26, с. 2.

[Gröner_1_198248-12] Gröner_1_1982 48.

[Conway_ATWFS_1906_–_19212292-13] Conway ATWFS 1906 – 1921 229, с. 2.

[Conway_ATWFS_1906_–_19211142-14] Conway ATWFS 1906 – 1921 114, с. 2.

[„Коментари“ 1]

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]