Направо към съдържанието

Линейни кораби тип „Кайзер“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линейни кораби тип „Кайзер“
Kaiser-Klasse
Линкорът „Кайзер“ през 1913 г.
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типЛинейни кораби от типа „Кайзер“
Следващ типЛинейни кораби тип „Кьониг“
Предшестващ типЛинейни кораби тип „Хелголанд“
ПроизводителKaiserliche Werft в Кил и др., Германска империя.
Планирани5
Построени5
В строеж1909 г. – 1913 г.
В строй1912 г. – 1919 г.
Загуби5
(потопени от екипажите си на 21 юни 1919 г. Впоследствие извадени и предадени за скрап)
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост24 724 t (нормална);
27 400 t (пълна)
Дължина172,4 m
Дължина по водолинията
171,8 m
Ширина29,0 m
Газене9,1 m
(при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 80 – 350 mm;
траверси: 130 -300 mm;
палуба: 20 – 30+60 mm;
барбети: 80 – 300 mm;
кули на ГК: 80 -300 mm;
каземати: 170 mm;
бойна рубка: 150 – 350 mm
Задвижване3 парни турбини Parsons (2 на „Луитполд“);
16 водотръбни котли Schulz-Thornycroft
(14 на „Луитполд“);
Мощност28 000 к.с. (проектна)
(20,9 МВт)
(26 000 к.с. на „Луитполд“, (19,4 МВт))
Движител3 гребни винта
(2 на „Луитполд“)
Скорост21 възела
(39 km/h)
(„Луитполд“:
20 възела
или 38 km/h)
Далечина на
плаване
7900
(„Луитполд“: 7200)
/3900 морски мили при 12/18 възела ход;
Запас гориво:
3600 t въглища („Луитполд“: 3200 t въглища, 400 t дизелово гориво)[1]
Екипаж1084 души
Името на немски език
означава Император
Въоръжение
Артилерия5x2 305 mm;
14x1 150 mm;
(в каземати)
8x1 88 mm
(в батарея и на надстройките)
2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно
въоръжение

5x1 500 mm ТА
Линейни кораби тип „Кайзер“ в Общомедия

Кайзер (на немски: Kaiser) са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от 1910-те години. По сравнение с техните предшественици, линкорите от типа „Остфризланд“, броят на кулите на главния калибър при тях е съкратен до пет, но за сметка на по-удачното линейно-диагонално тяхно разположение по всеки борд могат да водят огън все същите осем оръдия, а в пределите на ограничени ъгли на насочване и всичките десет; също отново сериозно са усилени броневата и подводната защита на линкорите, извеждайки типа „Кайзер“ по тези параметри в числото на най-мощните в света. Освен това, за първи път сред германските дреднаути, на типа „Кайзер“ е използвана паротурбинна силова установка.

Всичко в периода 1909 – 1913 г. са построени пет линкора от типа „Кайзер“, два – в рамките на корабостроителната програма за 1909/1910 г. и още три – по програмата за 1910 – 1911 г. „Фридрих дер Гросе“ и „Принц-регент Луитполд“ специално са проектирани като флагмански кораби на флота и имат специално оборудвани бойни рубки и ходови мостици. Оригинална конструктивна особеност на проекта също е планираната на „Принц-регент Луитполд“ на дизелна силова установка на средния вал, но тъй като довеждането на двигателя с мощност 12 000 к.с. до работоспособно състояние така и не става, корабът влиза в строй и се експлоатира само с паротурбинна установка на два вала.

Схема на линкор от типа „Кайзер“

По своята конструкция дреднаутите от типа „Кайзер“ представляват високоборден кораб с удължен бак, пет бронирани въртящи се куполни артилерийски установки на главния калибър (от тях три по ДП в краищата на кораба и две близо към бордовете ешелонирано в района на мидела), две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен брониран пояс от кърмовата напречна бронирана преграда до форщевена, горен брониран пояс за бронирането на цитаделата от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под КВЛ. Средната артилерия е разположена палуба по-нагоре, отколкото при предшествениците. Носовия и кърмовия край се защитават допълнително с горна бронирана палуба.

Формата на корпуса основно повтаря формата на корпуса на типа „Хелголанд“, но се отличава с малко по-голяма дължина и по-широк мидел. Подемът на дъното в носовата част е по-плавен, а на форщевена няма характерния таранен шпирон, което вече свидетелства за пълния отказ от архаичната тактика на таранния удар в бой.

За разлика от непрекъснатата горна палуба при типа „Хелголанд“, е добавен полубак. Той свършва при средата на барбета на кърмовата линейно-терасовидна куполна установка, а комините са поставени на по-голямо разстояние един от друг. Екипажът по щат наброява 1043 души и 41 офицера. „Фридрих дер Гросе“ и „Принц-регент Луитполд“ се строят като флагмански кораби и имат помещения за разполагането на адмирал с щаба му – допълнителни 80 души, от тях 14 офицера.[2]

Главният калибър се състои от десет 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола 50 калибра.[2] Оръдията имат клинов затвор система на Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh. LC/1909, с ъгъл на снижаване −8° и ъгъл на възвишение 13,5 °. Впоследствие ъглите са изменени на −5,5° и +16° съответно. Зарядът се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряд съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, а при 16° – 20 400 м.[3] Максималната скорострелност е три изстрела в минута. Общия боекомплект съставлява 860 снаряда – по 86 на оръдие.[2]

Противоминната артилерия на линкорите от типа „Кайзер“ включва оръдия от два калибра − 150-мм на средния и 88-мм лек.

Средната артилерия се състои от четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра в каземати, с далечина на стрелбата 13 500 м (73 кбт.) и сектор на обстрела от 120°; от 1915 г. далечината на стрелба е увеличена до 16 800 м (91 кбт.) Общият боекомплект за 150-мм оръдия съставлява 2240 изстрела или 160 на оръдие.[2]

Корабите имат и осем 8,8 см оръдия SK L/45 с общ боекомплект 2800 снаряда, впоследствие заменени с две до четири зенитни оръдия от същия калибър.

По сравнение с линкорите от първите две серии, торпедното въоръжение е отслабено за сметка на съкращаване на броя торпедни апарати до пет подводни 500-мм (един носов и четири бордови, с боекомплект от 19 торпеда).[2]

Дебелината на плочите на главния брониран пояс по КВЛ, от кърмата към носа, при дреднаутите от типа „Кайзер“ съставлява 180 – 350 мм (постепенно изтънявайки до 180 мм при долния му ръб), в носовия край е 180 – 80 мм, а при кърмата: 180 – 125 мм (на „Кайзерин“ и „Принц-регент Луитполд“ малко по-тънки: 150 – 80 мм при носа и 150 мм при кърмата).

305 мм кули имат 300 мм дебелина на челните плочи, 250 мм странични стени, 290 мм задна стена, 110 мм наклонена част на покрива и 80 мм плоска част.

Дебелината бронята на каземата съставлява 170 мм, с поставени 80-мм щитове на оръдията и 15 – 20 мм екрани и вътрешни противоосколъчни прегради между тях. В краищата преградите на каземата също са с дебелина 170 мм. Дебелината на листовете на противоторпедните прегради е 40 мм (за „Принц-регент Луитполд“ – 50 мм).

Енергетична установка

[редактиране | редактиране на кода]

Главната енергетична установка на четирите дреднаута от типа „Кайзер“ се състои от три еднакви независими комплекта турбини („Кайзер“ и „Кайзерин“ – тип „Парсънс“; „Фридрих дер Гросе“ – „АЕГ-Къртис“; „Кьониг Алберт“ – „Шихау“), въртящи три трилопастни винта с диаметър 3,75 м.[2] Теглото на установката е 1940 т и, според различните данни, е с повече от 140 – 167 т по сравнение с предходния тип. При това турбоагрегатите на типа „Кайзер“ имат по-малки масогабаритни размери и заемат по-малък обем, отколкото парните машини на у типа „Хелголанд“.[4]

На петия дредноут („Принц-регент Луитполд“) трябва да има комбинирана силова установка, състояща се от два комплекта турбини и един дизел с голяма мощност, обаче констуираният от завода „Германия“ дизелов двигател така и не е доведен до работоспособно състояние.

Котлите са поставени в три ешелоннио разположени котелни отделения, разделени на десет огнища. В задното отделении четирите котела, всеки с отделно огнище, имат общи димоходи към задния комин, 12 котела на средното и предното отделения с шест огнища имат общи димоходи към предния комин.

На „Принц-регент Луитполд“ с така разположени десет огнища има 14 такива водотръбни котли с въглищно отопление, оборудвани с инжектори за впръскване на нефт.

В бордовите помещения на машинното му отделение са поставени две по-мощни, отколкото на систършиповете, турбини Парсънс с обща мощност 26 000 к.с. въртящи два трилопастни гребни винта с диаметър 4 м, което трябва да осигури на кораба скорост на хода 20 възела.[4]

За времето на своята сравнително къса служба няма сериозна модернизация на корабите от този тип, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър от 13,5° до 16° („Принц-регент Луитполд“ е модернизиран точно пред, а останалите кораби скоро след Ютланското сражение[5]) и замяната в годините на войната на четири от 88-мм противоминни оръдия със зенитни от същия калибър.[2]

Представители на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влизане в строй Съдба
„Кайзер“
SMS[„Коментари“ 1] Kaiser
Корабостроителница флота в Кил декември 1909 22 март 1911 7 декември 1912 потопени при Скапа Флоу на 21 юни 1919
„Фридрих дер Гросе“
SMS Friedrich der Grosse
Vulcan, Хамбург 26 януари 1910 10 юни 1911 22 януари 1913
„Кайзерин“
SMS Kaiserin
Howaldtswerke, Кил ноември 1910 11 ноември 1911 13 декември 1913
„Кьониг Алберт“
SMS König Albert
Schichau, Данциг 17 юли 1910 27 април 1912 8 ноември 1913
„Принц-регент Луитполд“
SMS Prinzregent Luitpold
Germaniawerft, Кил януари 1911 17 февруари 1912 6 декември 1913

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
Пощенска картичка с изображението на „Фридрих дер Гросе“, около 1914 г.

През 1913 г. SMS Kaiser и SMS König Albert осъществяват далечно плаване в Югозападна Африка и Южна Америка. В годините на Първата световна война всички линкори от типа „Кайзер“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват в бойните действия. В Ютландското сражение вземат участие четири линкора от тази серия. „Кьониг Алберт“ се намира в това време в сух док за ремонт. Независимо от използването им в ред от операциите на германския флот, нито един линкор от този тип в годините на войната не получава сериозни повреди. С капитулацията на Германия, всичките пет кораба на серията, заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени в Скапа Флоу (Оркнейски острови) през 1919 г. и впоследствие са извадени и продадени за скрап в периода 1929 – 1937 г.

„Уайоминг“[6]
 САЩ
„Орион“[7]
 Великобритания
„Хелголанд“[8]
 Германия
„Кайзер“[1]
 Германия
„Молтке“[9]
 Германия
Заложен 19091909190819091909
Влизане в строй 19121912191119121912
Водоизместимост, нормална, т 26 41622 55522 80624 72422 979
Пълна, т[„Коментари“ 2] 27 68026 28424 70027 00025 400
Тип СУ ПТПТПМПТПТ
Проектна мощност, к.с. 28 00027 00028 00028 00052 000
Проектна максимална скорост, въз. 20,52120,52125,5
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) 6680 (10)6730 (10)5500 (10)7900(12)4400 (14)
Брониране, мм
Пояс 279305300350270
Палуба 35 – 6345 – 10255 – 8060 – 10050
Кули, чело 305279300300230
Барбети 254254300300200 – 230
Рубка 292279300350300
Схема на разположението на въоръжението
Въоръжение 6×2×305/50
21×1×127/51
2 ТА
5×2×343/45
16×1×102/50
4×1 47-мм
3 ТА
6×2×305/50
14×1×150/45
14×1×88/45
6 ТА
5×2×305/50
14×1×150/45
8×1×88/45
5 ТА
5×2×280-мм/50
12×1×150/45
12×1×88/45
4 ТА
  1. ↑ Акронимът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.
  2. ↑ За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове
  1. 1 2 Gröner_1_1982 , с. 49.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 Gröner_1_1982 , с. 50.
  3. ↑ Staff,NV•167 2009, с. 6.
  4. 1 2 В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). с. 12.
  5. ↑ DiGiulian, Tony. Germany 30.5 cm/50 (12") SK L/50 // Navweaps.com, 28 December 2008. Посетен на 14 August 2009.
  6. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 114, с. 2.
  7. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 28, с. 2.
  8. ↑ Gröner_1_1982 , с. 48.
  9. ↑ Gröner_1_1982 , с. 82.
  • В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, Истфлот, 2006, 116 с. ISBN 978-5-98830-018-9.
  • С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, Моделист-конструктор, 1996, 32 с.
  • Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. Osprey Publishing Ltd, 2009, 48 с. ISBN 978-1-84603-468-8.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Кайзер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​