Линейни кораби тип „Кайзер“

Линейни кораби тип „Кайзер“ Kaiser-Klasse
Линкорът „Кайзер“ през 1913 г.
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Кайзер“
Следващ тип	Линейни кораби тип „Кьониг“
Предшестващ тип	Линейни кораби тип „Хелголанд“
Производител	Kaiserliche Werft в Кил и др., Германска империя.
Планирани	5
Построени	5
В строеж	1909 г. – 1913 г.
В строй	1912 г. – 1919 г.
Загуби	5 (потопени от екипажите си на 21 юни 1919 г. Впоследствие извадени и предадени за скрап)
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	24 724 t (нормална); 27 400 t (пълна)
Дължина	172,4 m
Дължина по водолинията	171,8 m
Ширина	29,0 m
Газене	9,1 m (при пълна водоизместимост)
Броня	пояс: 80 – 350 mm; траверси: 130 -300 mm; палуба: 20 – 30+60 mm; барбети: 80 – 300 mm; кули на ГК: 80 -300 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 150 – 350 mm
Задвижване	3 парни турбини Parsons (2 на „Луитполд“); 16 водотръбни котли Schulz-Thornycroft (14 на „Луитполд“);
Мощност	28 000 к.с. (проектна) (20,9 МВт) (26 000 к.с. на „Луитполд“, (19,4 МВт))
Движител	3 гребни винта (2 на „Луитполд“)
Скорост	21 възела (39 km/h) („Луитполд“: 20 възела или 38 km/h)
Далечина на плаване	7900 („Луитполд“: 7200) /3900 морски мили при 12/18 възела ход; Запас гориво: 3600 t въглища („Луитполд“: 3200 t въглища, 400 t дизелово гориво)
Екипаж	1084 души
Името на немски език	означава Император
Въоръжение
Артилерия	5x2 305 mm; 14x1 150 mm; (в каземати) 8x1 88 mm (в батарея и на надстройките) 2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно въоръжение	5x1 500 mm ТА
Линейни кораби тип „Кайзер“ в Общомедия

Кайзер (на немски: Kaiser) са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от 1910-те години. По сравнение с техните предшественици, линкорите от типа „Остфризланд“, броят на кулите на главния калибър при тях е съкратен до пет, но за сметка на по-удачното линейно-диагонално тяхно разположение по всеки борд могат да водят огън все същите осем оръдия, а в пределите на ограничени ъгли на насочване и всичките десет; също отново сериозно са усилени броневата и подводната защита на линкорите, извеждайки типа „Кайзер“ по тези параметри в числото на най-мощните в света. Освен това, за първи път сред германските дреднаути, на типа „Кайзер“ е използвана паротурбинна силова установка.

Всичко в периода 1909 – 1913 г. са построени пет линкора от типа „Кайзер“, два – в рамките на корабостроителната програма за 1909/1910 г. и още три – по програмата за 1910 – 1911 г. „Фридрих дер Гросе“ и „Принц-регент Луитполд“ специално са проектирани като флагмански кораби на флота и имат специално оборудвани бойни рубки и ходови мостици. Оригинална конструктивна особеност на проекта също е планираната на „Принц-регент Луитполд“ на дизелна силова установка на средния вал, но тъй като довеждането на двигателя с мощност 12 000 к.с. до работоспособно състояние така и не става, корабът влиза в строй и се експлоатира само с паротурбинна установка на два вала.

Конструкция

Схема на линкор от типа „Кайзер“

По своята конструкция дреднаутите от типа „Кайзер“ представляват високоборден кораб с удължен бак, пет бронирани въртящи се куполни артилерийски установки на главния калибър (от тях три по ДП в краищата на кораба и две близо към бордовете ешелонирано в района на мидела), две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен брониран пояс от кърмовата напречна бронирана преграда до форщевена, горен брониран пояс за бронирането на цитаделата от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под КВЛ. Средната артилерия е разположена палуба по-нагоре, отколкото при предшествениците. Носовия и кърмовия край се защитават допълнително с горна бронирана палуба.

Формата на корпуса основно повтаря формата на корпуса на типа „Хелголанд“, но се отличава с малко по-голяма дължина и по-широк мидел. Подемът на дъното в носовата част е по-плавен, а на форщевена няма характерния таранен шпирон, което вече свидетелства за пълния отказ от архаичната тактика на таранния удар в бой.

За разлика от непрекъснатата горна палуба при типа „Хелголанд“, е добавен полубак. Той свършва при средата на барбета на кърмовата линейно-терасовидна куполна установка, а комините са поставени на по-голямо разстояние един от друг. Екипажът по щат наброява 1043 души и 41 офицера. „Фридрих дер Гросе“ и „Принц-регент Луитполд“ се строят като флагмански кораби и имат помещения за разполагането на адмирал с щаба му – допълнителни 80 души, от тях 14 офицера.

Въоръжение

Главният калибър се състои от десет 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола 50 калибра. Оръдията имат клинов затвор система на Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh. LC/1909, с ъгъл на снижаване −8° и ъгъл на възвишение 13,5 °. Впоследствие ъглите са изменени на −5,5° и +16° съответно. Зарядът се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряд съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, а при 16° – 20 400 м. Максималната скорострелност е три изстрела в минута. Общия боекомплект съставлява 860 снаряда – по 86 на оръдие.

Противоминната артилерия на линкорите от типа „Кайзер“ включва оръдия от два калибра − 150-мм на средния и 88-мм лек.

Средната артилерия се състои от четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра в каземати, с далечина на стрелбата 13 500 м (73 кбт.) и сектор на обстрела от 120°; от 1915 г. далечината на стрелба е увеличена до 16 800 м (91 кбт.) Общият боекомплект за 150-мм оръдия съставлява 2240 изстрела или 160 на оръдие.

Корабите имат и осем 8,8 см оръдия SK L/45 с общ боекомплект 2800 снаряда, впоследствие заменени с две до четири зенитни оръдия от същия калибър.

По сравнение с линкорите от първите две серии, торпедното въоръжение е отслабено за сметка на съкращаване на броя торпедни апарати до пет подводни 500-мм (един носов и четири бордови, с боекомплект от 19 торпеда).

Брониране

Дебелината на плочите на главния брониран пояс по КВЛ, от кърмата към носа, при дреднаутите от типа „Кайзер“ съставлява 180 – 350 мм (постепенно изтънявайки до 180 мм при долния му ръб), в носовия край е 180 – 80 мм, а при кърмата: 180 – 125 мм (на „Кайзерин“ и „Принц-регент Луитполд“ малко по-тънки: 150 – 80 мм при носа и 150 мм при кърмата).

305 мм кули имат 300 мм дебелина на челните плочи, 250 мм странични стени, 290 мм задна стена, 110 мм наклонена част на покрива и 80 мм плоска част.

Дебелината бронята на каземата съставлява 170 мм, с поставени 80-мм щитове на оръдията и 15 – 20 мм екрани и вътрешни противоосколъчни прегради между тях. В краищата преградите на каземата също са с дебелина 170 мм. Дебелината на листовете на противоторпедните прегради е 40 мм (за „Принц-регент Луитполд“ – 50 мм).

Енергетична установка

Главната енергетична установка на четирите дреднаута от типа „Кайзер“ се състои от три еднакви независими комплекта турбини („Кайзер“ и „Кайзерин“ – тип „Парсънс“; „Фридрих дер Гросе“ – „АЕГ-Къртис“; „Кьониг Алберт“ – „Шихау“), въртящи три трилопастни винта с диаметър 3,75 м. Теглото на установката е 1940 т и, според различните данни, е с повече от 140 – 167 т по сравнение с предходния тип. При това турбоагрегатите на типа „Кайзер“ имат по-малки масогабаритни размери и заемат по-малък обем, отколкото парните машини на у типа „Хелголанд“.

На петия дредноут („Принц-регент Луитполд“) трябва да има комбинирана силова установка, състояща се от два комплекта турбини и един дизел с голяма мощност, обаче констуираният от завода „Германия“ дизелов двигател така и не е доведен до работоспособно състояние.

Котлите са поставени в три ешелоннио разположени котелни отделения, разделени на десет огнища. В задното отделении четирите котела, всеки с отделно огнище, имат общи димоходи към задния комин, 12 котела на средното и предното отделения с шест огнища имат общи димоходи към предния комин.

На „Принц-регент Луитполд“ с така разположени десет огнища има 14 такива водотръбни котли с въглищно отопление, оборудвани с инжектори за впръскване на нефт.

В бордовите помещения на машинното му отделение са поставени две по-мощни, отколкото на систършиповете, турбини Парсънс с обща мощност 26 000 к.с. въртящи два трилопастни гребни винта с диаметър 4 м, което трябва да осигури на кораба скорост на хода 20 възела.

Модернизации

За времето на своята сравнително къса служба няма сериозна модернизация на корабите от този тип, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър от 13,5° до 16° („Принц-регент Луитполд“ е модернизиран точно пред, а останалите кораби скоро след Ютланското сражение) и замяната в годините на войната на четири от 88-мм противоминни оръдия със зенитни от същия калибър.

Представители на проекта

Название	Корабостроителница	Заложен	Спуснат на вода	Влизане в строй	Съдба
„Кайзер“ SMS Kaiser	Корабостроителница флота в Кил	декември 1909	22 март 1911	7 декември 1912	потопени при Скапа Флоу на 21 юни 1919
„Фридрих дер Гросе“ SMS Friedrich der Grosse	Vulcan, Хамбург	26 януари 1910	10 юни 1911	22 януари 1913
„Кайзерин“ SMS Kaiserin	Howaldtswerke, Кил	ноември 1910	11 ноември 1911	13 декември 1913
„Кьониг Алберт“ SMS König Albert	Schichau, Данциг	17 юли 1910	27 април 1912	8 ноември 1913
„Принц-регент Луитполд“ SMS Prinzregent Luitpold	Germaniawerft, Кил	януари 1911	17 февруари 1912	6 декември 1913

История на службата

Пощенска картичка с изображението на „Фридрих дер Гросе“, около 1914 г.

През 1913 г. SMS Kaiser и SMS König Albert осъществяват далечно плаване в Югозападна Африка и Южна Америка. В годините на Първата световна война всички линкори от типа „Кайзер“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват в бойните действия. В Ютландското сражение вземат участие четири линкора от тази серия. „Кьониг Алберт“ се намира в това време в сух док за ремонт. Независимо от използването им в ред от операциите на германския флот, нито един линкор от този тип в годините на войната не получава сериозни повреди. С капитулацията на Германия, всичките пет кораба на серията, заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени в Скапа Флоу (Оркнейски острови) през 1919 г. и впоследствие са извадени и продадени за скрап в периода 1929 – 1937 г.

Оценка на проекта

	„Уайоминг“  САЩ	„Орион“  Великобритания	„Хелголанд“  Германия	„Кайзер“  Германия	„Молтке“  Германия
Заложен	1909	1909	1908	1909	1909
Влизане в строй	1912	1912	1911	1912	1912
Водоизместимост, нормална, т	26 416	22 555	22 806	24 724	22 979
Пълна, т	27 680	26 284	24 700	27 000	25 400
Тип СУ	ПТ	ПТ	ПМ	ПТ	ПТ
Проектна мощност, к.с.	28 000	27 000	28 000	28 000	52 000
Проектна максимална скорост, въз.	20,5	21	20,5	21	25,5
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.)	6680 (10)	6730 (10)	5500 (10)	7900(12)	4400 (14)
Брониране, мм
Пояс	279	305	300	350	270
Палуба	35 – 63	45 – 102	55 – 80	60 – 100	50
Кули, чело	305	279	300	300	230
Барбети	254	254	300	300	200 – 230
Рубка	292	279	300	350	300
Схема на разположението на въоръжението
Въоръжение	6×2×305/50 21×1×127/51 2 ТА	5×2×343/45 16×1×102/50 4×1 47-мм 3 ТА	6×2×305/50 14×1×150/45 14×1×88/45 6 ТА	5×2×305/50 14×1×150/45 8×1×88/45 5 ТА	5×2×280-мм/50 12×1×150/45 12×1×88/45 4 ТА

Литература

• В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, Истфлот, 2006, 116 с. ISBN 978-5-98830-018-9.
• С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, Моделист-конструктор, 1996, 32 с.
• Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
• Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. Osprey Publishing Ltd, 2009, 48 с. ISBN 978-1-84603-468-8.

Външни препратки

• KAISER battleships (1912 – 1913) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-11-15 в Wayback Machine. ((ru))
• Фотографии линейного корабля „Kaiser“ ((ru))
• Фотографии линейного корабля „Kaiserin“ ((ru))
• Фотографии линейного корабля „Friedrich der Grosse“ ((ru))
• Фотографии линейного корабля „Kenig Albert“ ((ru))
• Фотографии линейного корабля „Prinzregent Luitpold“ ((ru))
• DiGiulian, Tony. Germany 30.5 cm/50 (12") SK L/50 // Navweaps.com, 28 December 2008. Посетен на 14 August 2009. ((en))
• Dodson, Aidan, Cant, Serena. Spoils of War: The Fate of Enemy Fleets after the Two World Wars. Barnsley, Seaforth Publishing, 2020. ISBN 978-1-5267-4198-1. ((en))
• Koop, Gerhard, Schmolke, Klaus-Peter. Von der Nassau – zur König-Klasse. Bonn, Bernard & Graefe Verlag, 1999. ISBN 978-3-7637-5994-1. ((de))
• Nottelmann, Dirk, Sullivan, David M. From Ironclads to Dreadnoughts: The Development of the German Battleship, 1864–1918. Warwick, Helion & Company, 2023. ISBN 978-1-804511-84-8. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Кайзер“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Кайзер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​