умение

Български

умение ±

ед.ч.		уме·ние
	членувано	уме·ни·е·то
мн.ч.		уме·ния
	членувано	уме·ни·я·та
звателна форма		{{{ЗВАТЕЛНА ФОРМА}}}

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Способност да се върши нещо, основана на знание и опитност; вещина.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

умение (виж ез. шаблони тук)

английски: ability, skill(en) гръцки: επιδεξιότητα(el) испански: habilidad(es) италиански: abilità(it)

немски: die Fähigkeit(de) руски: умение(ru) турски: beceri(tr), maharet(tr) френски: habileté(fr)

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.