Пития

Пития
Характеристики
Описание	жрица-пророчица на бог Аполон в древногръцката митология
Пития в Общомедия

Пития (на старогръцки: Πυθία) е името на всяка жрица-пророчица на бог Аполон в неговото светилище в Делфи, разположено в подножието на планината Парнас.

Жрица от Делфи, картина на Джон Колиър от 1891 г.

Делфийски оракул

Делфийският оракул е основан в 8 в. пр.н.е. и е най-популярното и прочуто прорицалище в цялото Средиземноморие през Античността. Това е най-добре документираният религиозен обект на класическия свят.

Сред най-известните антични писатели, които говорят за светилището на Аполон в Делфи, са Пиндар, Херодот, Есхил, Софокъл, Еврипид, Платон, Аристотел, Диодор, Страбон, Павзаний, Плутарх, Ливий, Овидий, Лукан, Юлиан, Юстин.

Практики

В ранната епоха светилището има само една Пития, тъй като прорицания се дават само на определени празници. Избраната за Пития трябва да бъде и да остане девственица до края на живота си, понеже службата е пожизнена. По-късно, когато интересът към Делфийския оракул се засилва, се избират повече от една Пития. Прорицания започват да се дават постоянно, като Питиите се редуват.

Според една хипотеза, под триножника на Аполон в храма е имало земна пукнатина, от който са излизали опияняващи газове, които са предизвиквали у Пития състояние на транс, според легендата – изпратен от божеството. В това състояние, седнала там, тя дава предсказания на дошлите да се допитат до него. Има и такава, че жриците са употребявали халюциногенни вещества, най-вероятно растителни (конкретно, че са дъвчели дафинови листа или че са използвали канабис, опиум или блян), които са предизвиквали видения.

Тъй като речта на предсказващата Пития е неразбираема и несвързана, думите ѝ са тълкувани от специални жреци-тълмачи (херменевти).

Вижте също

• Делфиний – митично чудовище, убито от Аполон