Направо към съдържанието

Железопътна линия 3 (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 3
Информация
Типнормална
Крайни гариИлиянци – Варна-фериботна
Започва отИлиянци
Свързани линииЛиния 2
Линия 31 Световрачане – Курило
Линия 32 Кремиковци – Обединена – Яна – Мусачево
Линия 33 Столник – Казичене
Линия 82
Линия 4
Линия 8
Линия 26
Линия 34
СобственикНКЖИ
ОператориБДЖ и частен (частни) жп товарен (товарни) превозвач(и)
Брой линиинеудвоена с изключение на удвоените трасета Тулово – Дъбово, Зимница – Лозарево, Прилеп – сп. Завет, Струя – Аспарухово, Комунари – Юнак
Електрификация~25 kV, 50 Hz
Работна скорост60 км/ч - 130 км/ч
Максимален наклон15 ‰
Минимален радиус250 м
Схема
Карта
Железопътна линия 3 в Общомедия

Главна железопътна линия № 3 Илиянци – Карлово – Варна-фериботна от националната железопътна мрежа на България е електрифицирана, единична жп линия, с изключение на удвоените участъци Тулово – Дъбово, Зимница – Лозарево, Прилеп – спирка Завет, Струя – Аспарухово, Комунари – Юнак; междурелсие 1435 mm, дължина 514 km.

Първия участък от гара Зимница до Карнобат е построен като част от жп линия Ямбол – Карнобат и е открит през 1890 г., а последния участък Долно Камарци – Клисура е в редовна експлоатация от 1952 г.

В гара Илиянци линията прави връзка с жп линия 2 за София и Варна през Горна Оряховица и с жп линия 14 за „Биримирци“ и Волуяк, в гарите Световрачене, Кремиковци, Яна и Столник – с отклоненията свързващи я с МК „Кремиковци“ АД и жп линия 1 чрез гара Казичене, в гара Карлово с жп линия № 82 за Пловдив, в гарите Тулово и Дъбово – с жп линия 4 за Стара Загора и Горна Оряховица, в гара Зимница – с жп линия 8 за Ямбол, в гара Карнобат с жп линия 8 за Бургас, в гара Комунари – с жп линия 26 за гара Шумен, в гара Синдел с жп линия 2 за Варна. От гара Юнак е започвала жп линия 34 за Старо Оряхово, понастоящем извън експлоатация и демонтирана.

Илиянци – Карнобат

[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за проучване на строежа на железопътната линия се повдига още през 1909 г. в редовната сесия на Народното събрание. Отпускат се и средства за това, а работата по проучването на линията от София до Сливен започват още същата година. Участъкът Сливен – Зимница е вече завършен и пуснат в експлоатация на 23 май 1907 г.

Въпреки голямото значение на железопътна линия 3 цялостното ѝ построяване е затруднено основно от проучването на преминаването на трите вододела, които свързват Стара планина и Средна гора – седловините „Гълъбец“ между Камарската и Златишка котловина, „Козница“ – между Златишка и Карловска котловина и „Стражата“ при Калофер. Тези природни препятствия налагат службите по проучване на нови железопътни линии да правят многократни промени на проучените вече трасета и търсене на варианти и решения за преодоляването им в продължение на близо 30 години (от 1909 г.). През 1940 г. се приема окончателното трасе на линията от Макоцево до Сопот.

Линия 2 (София)
Линия 14 Биримирци
Линия 14 (Волуяк)
0+000 (4+847) Илиянци
Линия 2 (Варна)
4+000 Кубратово
Линия 31 Курило
5+922 Световрачене
8+700 Негован
11+050 Локорско
15+692 Кремиковци
Линия 1 (София)
18+700 Ботунец
3+678 г. „Обединена“
Казичене (Линия 1)
Линия 1 (Пловдив)
21+870 Яна
22+446 РП „Мусачево“
29+339 Столник
36+400 Горна Малина
40+300 Негушево
44+700 Чеканчево
47+909 Макоцево
49+500 сп. „Макоцево“
54+907 Долно Камарци
61+700 Буново
67+738 Мирково
70+077 сп. „Мирково“
74+911 Челопеч
79+509 Златица
83+859 Пирдоп
90+921 Антон
100+240 Копривщица
106+980 Стряма
116+117 Клисура
124+200 Розино
130+439 Христо Даново
133+000 Кърнаре
137+292 Иганово
141+400 Анево
144+260 Сопот
Линия 82 (г. „Филипово“)
149+534 Карлово
154+940 г. „Ботев“
162+765 Свежен
168+738 Калофер
171+588 Осетеново
174+420 Манолово
177+719 Тъжа
180+315 Търничени
183+342 Габарево
186+151 Павел баня
189+090 г. „Сахране“
191+788 Голямо Дряново
196+184 Дунавци
205+508 Казанлък
212+918 Черганово
Линия 4 (Подкова)
220+504 Тулово
228+850 Дъбово
Линия 4 (Русе)
233+829 Ветрен
241+788 Николаево
245+509 Гурково
254+222 Твърдица
261+445 Сборище
266+545 Шивачево
270+550 г. „Чумерна“
276+625 сп. „Орешак“
279+820 Селиминово
281+516 Гавраилово
288+095 Чинтулово
296+891 Сливен
302+100 сп. „Таньо войвода“
306+082 г. „Хаджи Димитър“
311+310 Желю войвода
Линия 8 (Пловдив)
320+987 (198+731) Зимница
206+277 Стралджа
210+077 Атолово
219+615 Церковски
0+000 (233+333) Карнобат
Линия 8 (Бургас)
Линия 8 (Бургас)
6+108 Невестино
10+791 Вълчин
17+234 Лозарево
19+100 Климаш
24+820 Подвис
29+924 Прилеп
35+101 РП „Ведрово“
40+875 Завет
42+500 сп. „Завет“
46+848 Люляково
51+304 Листец
58+125 Дъскотна
61+300 Дропла
63+744 Каравельово
68+193 Трънак
72+500 сп. „Манастирец“
73+110 РП „Струя“
80+048 Аспарухово
83+387 Комунари
Линия 27 (Шумен)
87+872 Боряна
92+432 Дългопол
101+133 Величково
108+400 Нова Шипка
Линия 34 (Старо Оряхово)
118+133 Юнак
Линия 2 (София)
123+075 Синдел
125+685 Синдел разпределит.
130+600 РП „Изгрев“
Разделна (Линия 2)
132+931 Варна-фериботна
Линия 2 (Варна)

След Първата световна война се завършва строителството на отсечката Тулово – Казанлък с дължина около 15 km, и се пуска в експлоатация на 21 ноември 1921 г. Чрез нея Казанлък се свързва с линията Горна Оряховица – Тулово – Стара Загора (Главна жп линия 4).

Прокарването на останалата част от Подбалканската линия се урежда със Закона за разширение на железопътната мрежа от 1923 г., допълнен през 1925 г. И в двата закона обаче, линията се разглежда не като главна, а като второстепенна. Това схващане се отразява по-нататък най-вече на параметрите на отсечките Дъбово – Сливен и Илиянци – Макоцево.

Участъкът Дъбово – Твърдица (дължина 26,4 km) е въведен в експлоатация на 18 ноември 1928 г., а Твърдица – Сливен (дължина 44,1 km) – на 7 декември 1930 г.

По същото време започва и строежът на отсечката Илиянци – Макоцево с дължина около 46 km. Тя е завършена и пусната в експлоатация на 6 декември 1931 г.

И в двата участъка са допуснати криви с малки радиуси – около 250 – 300 m и максимален наклон 15 ‰. Допуснати са излишни качвания и слизания на линията по терена, особено при преминаването на реките, основно за да се получи по-малка височина на мостовете и да се намали обемът на земно-изкопните работи. Дължините на гаровите платформи и коловози са недостатъчни.

В периода 1925 – 1934 г. започва строежът и на други части от Подбалканската линия между Макоцево и Казанлък. Работи се основно със средства и трудова повинност от заинтересованото население. Извършеното през този период е незначително, в незавършен вид, а от 1934 до 1938 г. по линията въобще не се работи.

През 1937 – 1938 г. се правят нови проучвания за участъка Карлово – Калофер – Казанлък и се установява ново трасе. За разлика от старото то преминава вододела „Стражата“ без тунели, по-ниско е с 51 m и е с около 2100 m по-късо от старото, като предлага и редица други предимства.

За осъществяване на строителството по новото трасе Карлово – Казанлък през пролетта на 1938 г. се създават две строителни секции – в Карлово и в Казанлък. Едновременно с тяхното организиране се изготвят плановете и се извършва трасиране на линията. За година и половина се извършват 990 000 m3 землени и скални работи, 21 300 m3 зидарии на мостове, водостоци и подпорни стени.

Участъкът с дължина 58,8 km между Карлово и Казанлък е завършен и се пуска в експлоатация на 3 октомври 1939 г.

По това време в западна посока се строи и участъка Карлово – Сопот с дължина 5,630 km, който започва да се експлоатира от 20 ноември 1939 г.

Строителството на отсечката Сопот – тунел „Козница“ започва през пролетта на 1941 г. Поради неритмично финансиране строителните работи вървят бавно. Завършени са само землените работи и съоръженията от гара Сопот до гара Розино и е положена част от релсовия път.

Окончателното завършване на Подбалканската линия става след 9 септември 1944 г.. Строителството започва от двете страни – откъм Макоцево и откъм Сопот. На 14 септември 1947 г. е пуснат в експлоатация участъкът Сопот – Клисура, а през 1949 г. – и междугарието Макоцево – Долно Камарци. Едновременно с това се работи и по най-сложната част на трасето Долно Камарци – Клисура, по което трябва да се изградят големи мостове и тунели.

Дотогава в България не са правени предварителни основни геоложки проучвания за подобен род съоръжения, а строежът им се извършва предимно ръчно или с помощта на малка и недостатъчна механизация. През 1949 г. в тунела „Козница“ са прокопани 923 m, през 1950 г. строителите достигат 1723 m. На 6 юни 1951 г. пробивът на най-дългия железопътен тунел в България (5808,5 m) е изцяло завършен. Тунелът „Гълъбец“ е пробит на 2 ноември 1951 и окончателно завършен на 21 ноември 1951 г. До края на 1951 г. се завършват строителните работи и се полага релсовият път в участъка Долно Камарци – Клисура. Тази част от линията е строена с минимален радиус 500 m и максимален наклон 15 ‰. Първият влак преминава по трасето на 7 септември 1952, а тържественото откриване на Подбалканската линия става на 21 декември 1952 г.

Строителството на железопътната линия Карнобат – Комунари – Синдел започва от гара Карнобат към Лозарево през 1916 г. и продължава до 1918 г. Извършена е голяма част от землените работи и съоръженията, но е прекратено. Подновено е през 1937 г. и се осъществява на два подетапа (Карнобат – Комунари и Комунари – Юнак).

Проучването на участъка Карнобат – Комунари се извършва през 1937 г., а в същата година започва и строителството. За редовна експлоатация е предаден през 1942 г. Дължината му е 87,387 km, с минимален радиус на кривите 400 m, максимален наклон 12 ‰.

Трасето на линията пресича няколко пъти река Луда Камчия и нейните притоци с масивни мостове. Построени са 4 тунела с обща дължина 780 m и много укрепителни съоръжения.

Участъкът Комунари – Юнак е трасиран през 1940 г. Строи се от 1940 до края на 1943 г., когато е предаден за редовна експлоатация. Трасето на линията след гара Комунари се развива от лявата страна на река Голяма Камчия в близост до селищата Боряна, Дългопол, Величково и Нова Шипка. След пресичане с надлез на железопътното отклонение Синдел – Старо Оряхово се включва в гара Юнак. Това пресичане не съществува от много години поради изместването на трасето при удвояването на участъка, а отклонението за Старо Оряхово е демонтирано.

Участъкът Комунари – Юнак е с дължина 35,433 km, с минимален радиус на кривите 500 m, максимален наклон 12 ‰.

Междугарието Юнак – Синдел е част от линията Синдел – Старо Оряхово с дължина 4,010 km, построено през 1920 г.

През 60-те години във Варненското езеро са построени пристанища за разтоварване на въглища за ТЕЦ „Варна“ и пристанище за разтоварване на дървен материал, свързано с железопътен клон с гара Езерово. Към 1970 г. в Белославското езеро се изгражда Терминал-запад на Пристанище „Варна“, което обслужва Девненската промишлена зона и поема част от нарастващия обем на масови товари от Терминал-изток. Линията от гара Разделна до гара Страшимирово се измества от другата страна на Белославското езеро. Създават се нови гари Разделна и Повеляново, с които се свързват пристанищните коловози, а частта от линията Белослав – Страшимирово е демонтирана.

През 1978 г. е завършен канал за големи морски и ферибоотни кораби. В района на Терминал Варна-запад е създаден Фериботен комплекс Варна, състоящ се от пирс за акостиране на фериботни кораби и предфериботна гара (Варна-фериботна). Гарата има няколко коловозни групи и съоръжения за обработване на вагони, пристигащи с фериботните кораби и подготвянето им за вътрешността на страната и за страните от бившия СССР – смяна на талиги, претоварване на част от вагоните, композиране и разкомпозиране на влакове и др. Построена е и гара Синдел-разпределителна за обработване на вагоните от Девненската промишлена зона, от Терминал Варна-запад и от фериботния комплекс.

Проект за реконструкция на трасето

[редактиране | редактиране на кода]

Проектът за удвояване и електрификация на линията е разработен в периода 1982 – 1990 г. от „Транспроект“ – София. Самото строителство започва през 1985 г., като до настоящия момент са удвоени, електрифицирани и въведени в експлоатация 9 междугария (от общо 17), с обща дължина 71 km (от общо 123 km).

Част от съоръженията са:

  • три тунела за двупътно движение:

– Тунел № 1 с дължина 2614 m в междугарието Лозарево – Прилеп (в процес на изграждане);

– Тунел № 2 с дължина 460 m (изграден и въведен в експлоатация);

– Тунел № 3 с дължина 482 m в междугарието Завет – Търнак (изграден и въведен в експлоатация);

  • три жп естакади през язовир Цонево в междугарието Търнак – Аспарухово с дължини 80 m, 210 m и 420 m (изградени и временно въведени в експлоатация, предстои въвеждане в редовна експлоатация).

Удвояването на линията е завършено в участъците Карнобат – Лозарево, Ведрово – Люляково, Струя – Аспарухово и Комунари – Юнак. Основните работи, които предстоят са:

  • изместване трасето на линията в междугарието Юнак – Синдел. Това налага построяване на два моста над Провадийска река и два надлеза над автомобилни пътища;
  • изцяло ново трасе в участъка Люляково – Дъскотна с изграждане на 7 моста с обща дължина 1052,4 m и 2 пътни надлеза. В този участък дължината на линията се скъсява с над 2 km и повишаване скоростта на движение от 85 на 130 km/h;
  • в участъка Дъскотна – Търнак се предвижда построяване на 7 нови моста, 2 пътни подлеза и една жп естакада с обща дължина около 440 m, и изцяло нови жп гара Търнак и спирка Дъскотна;
  • в участъка Лозарево – Прилеп се предвижда пълна реконструкция на гара Лозарево и изграждане на изцяло ново трасе. Сегашната дължина от около 12,7 km се намалява с около 5,6 km. Това се постига основно от реализацията на най-дългия двоен железопътен тунел (2614 m) в България и на Балканския полуостров.

Проектното трасе е с параметри, гарантиращи скорост 130 km/h, минимален радиус на хоризонталните криви 800 m и максимален надлъжен наклон 15 ‰.

По ред причини, основно финансови, работата по удвояването е почти прекратена.

През 1968 г. е въведен в експлоатация електрифицираният участък София – Карлово, през 1969 г. завършва електрификацията на участъка Карлово – Тулово, а през 1970 г. – Тулово – Чумерна. Поради липса на габарит на тунела в междугарието Чумерна – Гаврилово електрифицирането на отсечката Чумерна – Сливен се забавя. Разработван е дори проект за построяването на нов тунел, но с усилията на специалистите от Дирекцията за електрификация на железниците, съвместно с Железопътно управление – Пловдив проблемът е отстранен. Електрификацията на целия участък е завършена през 1971 г.

През 1975 г. е завършена и електрификацията на линията участъка Карнобат – Варна, а с това и цялата линия от София до Варна.

  • Линията Карнобат – Комунари – Синдел е третата връзка на северните с южните железопътни линии през Балкана;
  • Разстоянието от София до Варна през Карлово – Карнобат се скъсява с 25,100 km в сравнение с линията София – Горна Оряховица – Варна;
  • Разстоянието от София до Бургас през Илиянци/Карлово се скъсява с 29,575 km, а през Казичене/Столник – с 34,390’km, в сравнение с линията София – Пловдив – Варна;
  • За увеличаване на пропускателната способност, повишаване сигурността на движението и производителността на труда в участъка София – Карлово от 1972 г. монтирана диспечерска централизация тип „ЧДЦ66“, производство на бившия СССР. За управление на превозите са обособени два диспечерски кръга: Илиянци – Златица и Пирдоп – Карлово. Управлението се извършва от отделни пулт-манипулатори и общо светосхемно табло с коловозните развития на всички гари в участъка, като е създадена възможност за поемане на управлението от който и да е пулт при повреда на другия. С изключение на гарите Илиянци, Обединена, Златица и Карлово, които са с местно управление, останалите са съоръжени предимно с маршрутно-релейни централизации за управление тип „руска блочна“, и са включени към централното управление. Захранването с електрическо напрежение на участъка се осъществява от отделен трифазен далекопровод. Междугарията са били съоръжени с „ЧКАБ“ – числово-кодова автоблокировка, също разработка на бившия СССР. Дължината на отделните блок-участъци е от 1000 до 1500 m. Поради посегателства върху съоръженията на системата до Златица е съоръжен с автоблокировка с броячи на оси. Повечето железопътни прелези не са обвързани със системата и за това гарите не се управляват от централния пост. Поради неотпускане на средства за модернизиране или поне за поддръжката ѝ в днешно време системата е с намалени възможности, като на централно управление са гарите от Пирдоп до Карлово, а останалите отново са на местно управление.

Железопътни връзки в ЖП възел София

[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната връзка между гарите Световрачене и Курило е въведена в експлоатация през 1976 г. във връзка с дейността на металургичния комбинат „Кремиковци“ АД. Предназначението му е директните товарни влакове между МК Кремиковци и пристанище Лом да не преминават през гара Илиянци. Дължината му е около 5,873 km, електрифицирано. Използва се много активно до спирането на МК Кремиковци. След това не се използва често и е с демонтирана контактна мрежа. През 2023 г. линията е рехабилитирана, електрифицирана и отново въведена в експлоатация.

Железопътно отклонение Мусачево – Яна – Обединена – Кремиковци. Железопътната връзка е построена през 1963 г. като отклонение от линията Казичене – Столник (линия 33). Целта е да се свърже по по-къс път гара „Подуяне – разпределителна“ (вече закрита поради намален обем на работа) и гара София с гара „Обединена“ на металургичния комбинат „Кремиковци“ АД. Дължината ѝ е 4,941 km, с минимален радиус на кривите 400 m и максимален наклон 14,3 ‰.

Гара „Обединена“ е свързващата гара на националната железопътна мрежа с вътрешнозаводската на металургичния комбинат „Кремиковци“ АД. Тя се използва като приемно-предавателна площадка, от която заводските маневрени локомотиви вземат пристигналите влакови състави и отделни вагони и ги развозват по предназначение.

Вагоните с готова продукция и празните състави и вагони се подават от заводските локомотиви обратно на гара „Обединена“, на която с маневрени локомотиви на БДЖ се подготвят маршрутни влакове и групи по предназначение. Гарата е обслужвала и специалните пътнически влакове с трудещи се от комбината. Поради прекратяването дейността на комбината гарата е с многократно намалени обеми работа и към 2016 г. е закрита за служба по движението.

Железопътно отклонение Казичене – Столник. След завършване и пускане в експлоатация на Подбалканската линия, се предвижда създаване на втора възможност за излизане от гара София в източна посока. Правят се две проучвания: направление Казичене – Елин Пелин – Горна Малина, а второто Казичене – Мусачево – Столник. Приема се второто направление, построено и открито през 1963 г.

Тази железопътна връзка създава възможност товарите от гара Подуяне – разпределителна, за направление Бургас и обратно да не преминават през гара Илиянци. Така се постига скъсяване на разстоянието (и времепътуването) с 18 km и се облекчава силно натовареният железопътен участък Илиянци – Яна. За пътническите влакове времепътуването от гара София към Бургас и обратно се съкращава с около 15 минути. Участъкът Казичене – Мусачево – Столник е с минимален радиус на кривите 800 m, за скорост 120 km/h и максимален наклон 15 ‰.

Технически съоръжения по железопътната линия

[редактиране | редактиране на кода]

Гари и разделни постове

[редактиране | редактиране на кода]
Име на гарата/поста Приемно-отправни коловози (ПОК) Осигурителна инсталация
Брой ПОК Максимална полезна дължина [m] Минимална полезна дължина [m]
Илиянци9761511МРЦ
Световрачене3648576МРЦ
Кремиковци3634599МРЦ
Яна2720660МРЦ
РП Мусачево2726621МРЦ
Столник4623586МРЦ
Саранци3690619МРЦ
Макоцево3642608МРЦ
Долно Камарци3674618МРЦ
Мирково3616606МРЦ
Златица4730633МРЦ
Пирдоп5702607МРЦ
Антон3636620МРЦ
Копривщица3613519МРЦ
Стряма2709620МРЦ
Клисура3622610МРЦ
Христо Даново3636546МРЦ
Сопот2662608МРЦ
Карлово8821589МРЦ
Ботев4783580МРЦ
Калофер3698625МРЦ
Тъжа2629625МРЦ
Сахране3725690МРЦ
Дунавци2620618МРЦ
Казанлък5737579МРЦ
Черганово3714600МРЦ
Тулово8720625МРЦ
Дъбово4814491МРЦ
Гурково2638607МРЦ
Твърдица3644584МРЦ
Чумерна3703640МРЦ
Шивачево3648469МРЦ
Гавраилово3746610МРЦ
Чинтулово2722722МРЦ
Сливен5686541МРЦ
Желю войвода2632619МРЦ
Зимница5779637МРЦ
Стралджа3846844МРЦ
Церковски4780665МРЦ
Карнобат121136342МРЦ
Лозарево3649545МРЦ
Подвис3550460МРЦ
РП Ведрово2580580МРЦ
Завет4795712МРЦ
РП Люляково2695685МРЦ
Дъскотна3650593МРЦ
Търнак2558530МРЦ
РП Струя
Аспарухово2710656МРЦ
Комунари3650593МРЦ
Дългопол41170740МРЦ
Величково4768685МРЦ
Юнак4863726МРЦ
Синдел5647597МРЦ
Синдел разпределителна15900540МРЦ
Варна фериботна7685550МРЦ
  • МРЦ – маршрутно-релейна централизация
Междугарие № на път / коловоз Намира се на km Обща дължина, m Материал Препятствие
Илиянци – Световрачене4+532114,20стоманар. Искър
Илиянци – Световрачене4+99288,70стоманар. Лесновска
Световрачене – Кремиковци7+25117,00стоманобетондере
Световрачене – Кремиковци7+83014,00стоманарека
Световрачене – Кремиковци8+01017,30стоманарека
Световрачене – Кремиковци11+80415,00стоманобетонрека
Световрачене – Кремиковци14+95013,00стоманобетонпът
Яна – Столник22+73028,00стоманарека и път
Яна – Столник28+30549,80стоманарека
Столник – Саранци33+0259,00стоманобетонрека
Столник – Саранци37+38540,00стоманобетонрека
Столник – Саранци39+27026,80стоманобетонрека
Саранци – Макоцево43+60013,20стоманобетонрека
Саранци – Макоцево46+88053,50стоманобетонрека
Макоцево – Долно Камарци49+750117,00стоманобетонрека
Макоцево – Долно Камарци51+874101,00стоманобетонрека
Долно Камарци – Мирково55+36931,50стоманобетонпът
Долно Камарци – Мирково59+79011,00стоманобетонрека
Долно Камарци – Мирково60+855106,40стоманобетонрека
Долно Камарци – Мирково66+5009,60стоманобетонрека
гара Мирково2 кол.67+54818,30стоманобетонрека
Мирково – Златица75+51918,50стоманобетонпът и река
Мирково – Златица78+06324,50стоманобетонрека
Златица – Пирдоп80+61317,00стоманобетонрека
Златица – Пирдоп83+0809,40стоманобетонпът
Пирдоп – Антон2 кол.84+6018,20стоманобетонрека
Пирдоп – Антон89+02320,30стоманобетонрека
Антон – Копривщица92+57816,30стоманобетонрека
Антон – Копривщица93+45116,80стоманобетонрека
Антон – Копривщица94+5239,50стоманобетонрека
Антон – Копривщица99+349140,00стоманобетонрека
Антон – Копривщица99+647145,30стоманобетонрека
Копривщица – Стряма5 кол.100+27824,00стоманобетонрека
Стряма – Клисура114+178124,00стоманобетонрека
Стряма – Клисура114+6489,00стоманобетонрека
Стряма – Клисура115+363155,30стоманобетонрека
Клисура – Христо Даново120+05036,70стоманобетонрека
Клисура – Христо Даново121+73247,30стоманобетонрека
Клисура – Христо Даново128+34545,20стоманобетонрека
Клисура – Христо Даново128+77244,50стоманобетонрека
Сопот – Карлово145+093 / 147+97018,00стоманобетонрека
Сопот – Карлово148+66815,20стоманарека
Карлово – Ботев147+39733,70стоманобетонрека
Карлово – Ботев153+47513,00стоманобетонрека
Карлово – Ботев153+95832,10стоманобетонрека
Ботев – Калофер156+40827,50стоманобетонрека
Ботев – Калофер156+5889,20стоманобетоншосе
Калофер – Тъжа169+01029,80стоманобетонрека
Калофер – Тъжа188+09423,50стоманобетонрека
Тъжа – Сахране181+48914,60стоманобетонрека
Тъжа – Сахране188+09423,50стоманобетонрека
Сахране – Дунавци192+60818,30стоманобетонрека
Сахране – Дунавци193+52710,60стоманобетонрека
Дунавци – Казанлък199+06421,40стоманобетонрека
Дунавци – Казанлък203+91042,00стоманобетоншосе
Казанлък – Черганово206+36223,70стоманарека
Черганово – Тулово215+56522,80стоманарека
Черганово – Тулово218+75618,50стоманарека
Тулово – Дъбово1224+66517,20стоманобетонрека
Тулово – Дъбово1227+00015,00стоманобетондере
Дъбово – Николаево230+25057,00стоманобетонрека
Дъбово – Николаево231+81627,70стоманарека
Дъбово – Николаево235+81417,00стоманобетонрека
Николаево – Гурково243+34853,10стоманарека
Гурково – Твърдица247+55117,40стоманадере
Гурково – Твърдица247+84029,20стоманарека
Гурково – Твърдица251+79622,00стоманарека и път
Твърдица – Шивачево254+57329,90стоманарека
Твърдица – Шивачево262+76217,30стоманадере
Твърдица – Шивачево266+13315,70стоманадере
Чумерна – Гавраилово270+90043,00стоманобетонрека
Чумерна – Гавраилово273+51924,00каменна зидариярека
Чумерна – Гавраилово276+85721,50стоманобетонрека
Чумерна – Гавраилово278+34514,55стоманадере
Чумерна – Гавраилово279+74221,40стоманобетондере
Чинтулово – Сливен289+60018,00стоманобетоннап. канал
Чинтулово – Сливен292+27019,20стоманобетоннап. канал
Чинтулово – Сливен296+46187,30стоманобетонрека и път
Чинтулово – Сливен301+26520,30стоманобетонрека
Сливен – Желю войвода305+66925,70стоманарека
Сливен – Желю войвода310+32217,70стоманобетонрека
Сливен – Желю войвода312+09219,20стоманобетоннап. канал
Зимница – Стралджа1 и 2199+65034,60стоманобетонпът
Стралджа – Церковски1 и 2206+81517,80стоманобетоншосе
Стралджа – Церковски1 и 2210+60940,50стоманобетонпът и река
Церковски – Карнобат1 и 2225+75447,30стоманобетонрека
гара Карнобат1 и 2232+23012,20стоманобетондере
Карнобат – Лозарево1 и 22+80222,80стоманобетонрека
Лозарево – Подвис19+9737,00стоманобетонпът
Подвис – РП Ведрово1 и 230+4009,00стоманобетонпът
РП Ведрово – Завет1 и 235+65223,60стоманобетонпът
РП Ведрово – Завет137+93758,00стоманобетонрека
РП Ведрово – Завет237+93781,20стоманобетонрека
Завет – РП Люляково1 и 242+75035,20стоманобетонпът
Завет – РП Люляково1 и 245+250110,00стоманобетонрека
РП Люляково – Дъскотна54+26595,60стоманобетонрека
РП Люляково – Дъскотна56+30238,60стоманобетонрека
гара Дъскотна58+51932,45стоманобетонрека
Дъскотна – Търнак59+26321,60стоманобетонпът
Дъскотна – Търнак62+193118,00стоманобетонпът и река
Дъскотна – Търнак62+49148,00стоманобетонрека
Търнак – РП Струя68+7356,80стоманобетонрека
РП Струя – Аспарухово273+711240,00стоманобетонязовир
РП Струя – Аспарухово274+750128,50стоманобетонпът
РП Струя – Аспарухово275+857210,00стоманобетонязовир
РП Струя – Аспарухово276+787420,00стоманобетонязовир
гара Комунари182+75812,00стоманобетонпът
Комунари – Дългопол1 и 284+96510,50стоманобетонпът
Комунари – Дългопол1 и 285+93811,00стоманобетонпът
Комунари – Дългопол186+100137,00стоманобетонрека
Комунари – Дългопол286+100120,00стоманобетонрека
Комунари – Дългопол1 и 288+6406,90стоманобетондере
гара Дългопол1 и 292+81612,00стоманобетондере
Дългопол – Величково1 и 294+62016,00стоманобетонрека
Дългопол – Величково1 и 296+63016,30стоманобетондере
гара Величково1 и 2101+4339,00стоманобетонпът
гара Величково1 и 2101+9229,20стоманобетонпът
сп. Нова шипка – Юнак1 и 2109+08238,80стоманобетонпът
сп. Нова шипка – Юнак1 и 2116+4509,00стоманобетонпът
Юнак – Синдел120+94211,50стоманадере
гара Синдел разпределителна125+9106,10стоманобетонпът
Синдел – Варна фериботна1127+200112,400стоманобетонрека
Синдел – Разделна2127+200112,400стоманобетонрека
гара Варна фериботна ПОП129+42962,30стоманобетонрека
гара Варна фериботна131+03431,50стоманобетондере
№ по ред име междугарие № на тунела От km + m До km + m Дължина [m] Построен (год.)
1 Макоцево – Долно Камарци148+90249+029127,181950
2 Макоцево – Долно Камарци252+07152+217146,001950
3 ГълъбецДолно Камарци – Мирково356+60659+6403034,001951
4 Долно Камарци – Мирково464+64164+887245,951950
5 Антон – Копривщица598+37698+43660,251950
6 Антон – Копривщица698+79298+85361,901951
7 КозницаКопривщица – Стряма7100+527106+3395812,161951
8 Стряма – Клисура8107+963108+190227,021950
9 Стряма – Клисура9111+150113+0001849,681950
10 Стряма – Клисура10113+174113+748574,601950
11 Стряма – Клисура11113+882114+120237,901949
12 Стряма – Клисура12114+303114+595292,901949
13 Стряма – Клисура13114+688115+255567,941948
14 Чумерна – Гавраилово14275+309275+494185,001929
15 Лозарево Лозарево – Прилеп 1 2811,00 в строеж
16 РП Люляково – Дъскотна248+01448+268254,001941
17 РП Люляково – Дъскотна354+76155+106345,001996

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
От гара До гара Път 1 Път 2
ИлиянциКремиковци60–
КремиковциЯна40–
ЯнаСаранци80–
СаранциМакоцево75–
МакоцевоМирково85–
МирковоЗлатица90–
ЗлатицаАнтон100–
Антон Копривщица 80 –
КопривщицаСтряма100–
СтрямаКлисура85–
КлисураХристо Даново100–
Христо ДановоСопот120–
СопотКарлово80–
КарловоБотев90–
Ботевсп. Свежен100–
сп. СвеженДунавци70–
Дунавци Казанлък 80 –
Казанлък Черганово 70 –
ЧергановоНиколаево100–
НиколаевоТвърдица70–
ТвърдицаШивачево75–
Шивачевосп. Чумерна100–
сп. Чумернасп. Орешак60–
сп. ОрешакГавраилово65–
Гавраиловосп. Чинтулово90–
сп. ЧинтуловоСливен100–
СливенЗимница130–
ЗимницаСтралджа140140
СтралджаЦерковски130130
ЦерковскиКарнобат130130
Карнобатсп. Вълчин8080
сп. ВълчинЛозарево8080
ЛозаревоПодвис80–
ПодвисРП Прилеп85–
РП ПрилепРП Ведрово13060
РП ВедровоЗавет100100
ЗаветРП Люляково8080
РП ЛюляковоДъскотна85–
ДъскотнаТърнак60–
ТърнакРП Струя80–
РП СтруяАспарухово100100
АспаруховоКомунари80–
КомунариЮнак100100
ЮнакСиндел разпределителна80–
Синдел разпределителнаВарна фериботна40–
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.