от

See also: отъ, -от, от-, and Appendix:Variations of "ot"

Belarusian

Alternative forms

• ot — Łacinka (Belarusian Latin alphabet)

Etymology

Inherited from Proto-Slavic, probably from the interjection *o + *to, the neuter of *tъ (“that”). Compare Ukrainian от (ot), Russian от (ot), Polish oto, Czech oto.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈot]

Particle

о́т • (ót)

1. (colloquial) here (is), there (is) (pointing to something)
2. (colloquial) just, now, well (adding emphasis)

   О́т, калі́ ма́еце ча́с, дык сяда́йце і пае́дзем.

   Ót, kalí májecje čás, dyk sjadájcje i pajédzjem.

   Well, if you have time, then sit down and let's go.

Synonyms

• во́сь (vósʹ)

References

• "от" in Kandrat Krapiva's Explanatory Dictionary of the Belarusian Language (1977-1984) at Verbum

Bulgarian

Alternative forms

• отъ (ot) — Pre-reform orthography (1945)

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *otъ.

Pronunciation

• (stressed) IPA^(key): [ɔt]
• (unstressed) IPA^(key): [ot], [ut]

Preposition

от • (ot)

1. used to indicate movement away from a position, from, away from, out of, off

   прибирам се от работа

   pribiram se ot rabota

   to come home from work

   излизам от стаята

   izlizam ot stajata

   to go out of the room

   падам от стълба

   padam ot stălba

   to fall off a ladder

   ставам от масата

   stavam ot masata

   to get up from the table

   далеч от

   daleč ot

   far from

2. used to indicate the position relative to which something is, from, on, of

   Сградата е на десет километра от епицентъра.

   Sgradata e na deset kilometra ot epicentăra.

   The building is ten kilometres from the epicentre.

   От моята къща се вижда морето.

   Ot mojata kăšta se vižda moreto.

   From my house the sea can be seen.

   наляво от вратата

   naljavo ot vratata

   left of the door

   от лявата ми страна

   ot ljavata mi strana

   on my left

3. used to show separation or removal, from

   изваждам три от десет

   izvaždam tri ot deset

   to take three (away) from ten

   отстранявам от училище

   otstranjavam ot učilište

   to expel from school

4. used to indicate a starting point in time, from, since

   Беше сляп от раждането си.

   Beše sljap ot raždaneto si.

   He was blind from birth.

   Започвам работа от понеделник.

   Započvam rabota ot ponedelnik.

   I'm starting work from Monday.

   Познавам я от миналата година.

   Poznavam ja ot minalata godina.

   I have known her since last year.

5. used to show the group someone/something belongs to, of

   един от нас

   edin ot nas

   one of us

   трима от приятелите му

   trima ot prijatelite mu

   three of his friends

6. used to indicate an indefinite amount of something, some (of), a part of, a piece of

   Някой беше пил от виното.

   Njakoj beše pil ot vinoto.

   Someone had drunk some of the wine.

   Яде ли от тортата?

   Jade li ot tortata?

   Did you have a piece of the cake?

7. used to indicate the origin of someone/something, from, of

   Аз съм от България.

   Az săm ot Bălgarija.

   I'm from Bulgaria.

   Това вино идва от Франция.

   Tova vino idva ot Francija.

   This wine comes from France.

   родом от

   rodom ot

   born in/native of

   деца от първия брак

   deca ot părvija brak

   children of the first marriage

   студент от университета

   student ot universiteta

   a student of/from the university

8. used to indicate what something is made of or consists of, from, of, out of

   Сиренето се прави от мляко.

   Sireneto se pravi ot mljako.

   Cheese is made from/out of milk.

   кутия от дърво

   kutija ot dărvo

   a box made of wood

   тълпа от хора

   tălpa ot hora

   a crowd of people

   армия от просяци

   armija ot prosjaci

   an army of beggars

9. used to show the source that provides something, from

   писмо от брат ми

   pismo ot brat mi

   a letter from my brother

   информация от очевидци

   informacija ot očevidci

   information from witnesses

   уча се от грешките си

   uča se ot greškite si

   to learn from one's mistakes

   От това, което чух, той е получил сърдечен удар.

   Ot tova, koeto čuh, toj e polučil sărdečen udar.

   From what I heard, he had a heart attack.

   купувам нещо от някого

   kupuvam nešto ot njakogo

   to buy something from somebody

   купувам от магазин

   kupuvam ot magazin

   to buy from/at/in a shop

   пия от чаша

   pija ot čaša

   to drink from/out of a glass

   преписвам от книга

   prepisvam ot kniga

   to copy out of a book

10. used to show the person or thing someone/something is afraid of, ashamed of, saved from, hidden from, etc., from, of

    Страхувам се от кучета.

    Strahuvam se ot kučeta.

    I'm afraid of dogs.

    Срам ме е от това, което направих.

    Sram me e ot tova, koeto napravih.

    I'm ashamed of what I have done.

    Той беше спасен от удавяне.

    Toj beše spasen ot udavjane.

    He was saved from drowning.

    Какво криеш от мен?

    Kakvo krieš ot men?

    What are you hiding from me?

    Това лекарство лекува от много болести.

    Tova lekarstvo lekuva ot mnogo bolesti.

    This medicine cures many illnesses.

    отървавам се от някого

    otărvavam se ot njakogo

    to get rid of someone

11. used when comparing or distinguishing things, to introduce the basis of comparison/distinction, than, from

    По-висок съм от нея.

    Po-visok săm ot neja.

    I'm taller than her.

    Мария е различна от Виктория.

    Marija e različna ot Viktorija.

    Maria is different from Victoria.

    Не мога да различа единия от другия.

    Ne moga da različa edinija ot drugija.

    I can't distinguish one from the other.

12. used to indicate the actor in a clause with its verb in the passive voice, by
    • 2000, Йордан Алексиев Йорданов, Възтановяване на главата по черепа‎^[1], Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, →ISBN, page 169:

      През 1969 г. от Д. Димитров беше открит масов раннобългарски гроб, разположен в североизточния край на некропол от VIII-Х в. в западната индустриална зона на Девня.

      Prez 1969 g. ot D. Dimitrov beše otkrit masov rannobălgarski grob, razpoložen v severoiztočnija kraj na nekropol ot VIII-H v. v zapadnata industrialna zona na Devnja.

      In 1969, D. Dimitrov discovered an early Bulgarian mass grave located at the northeastern end of a necropolis from the 8th-10th centuries in the western industrial zone of Devnya.

13. used to show the reason for something, from, out of, with, of, through

    заспивам от умора

    zaspivam ot umora

    to fall asleep from weariness/with fatigue

    очи, зачервени от плач

    oči, začerveni ot plač

    eyes red from weeping

    умирам от болест/глад

    umiram ot bolest/glad

    to die of an illness/hunger

    треперя от студ

    treperja ot stud

    to shake with cold

    викам от яд/отчаяние

    vikam ot jad/otčajanie

    to shout in anger/despair

    питам от любопитство

    pitam ot ljubopitstvo

    to ask out of curiosity

    от нужда/завист

    ot nužda/zavist

    out of necessity/envy

    от мързел/невнимание

    ot mărzel/nevnimanie

    through laziness/carelessness

14. used to show the state of somebody/something before a change, from

    Нещата станаха от лоши по-лоши.

    Neštata stanaha ot loši po-loši.

    Things have gone from bad to worse.

    превеждам от български на английски

    preveždam ot bălgarski na anglijski

    to translate from Bulgarian to English

    събуждам се от сън

    săbuždam se ot săn

    to wake up from sleep

15. used to show where somebody/something was before they/it changed place, from

    вървя от град на град

    vărvja ot grad na grad

    to go from one town to another

16. used to indicate the range of something, from

    от сутрин до вечер

    ot sutrin do večer

    from morning till night

    от понеделник до петък

    ot ponedelnik do petăk

    from Monday till Friday

    от глава до пети

    ot glava do peti

    from head to toe

    Магазинът работи от 9 до 18.

    Magazinăt raboti ot 9 do 18.

    The shop's open from 9 to 6.

17. used to indicate the amount of time that has passed since the beginning of something, for

    Познавам я от четири години.

    Poznavam ja ot četiri godini.

    I have known her for four years.

    Не съм го виждал от известно време.

    Ne săm go viždal ot izvestno vreme.

    I haven't seen him for a while.

Further reading

• “от”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “от”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Anagrams

• то (to)

Dolgan

Etymology

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Turkish ot.

Noun

от • (ot)

1. grass

Karachay-Balkar

Etymology

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

Noun

от • (ot)

1. fire

Kazakh

Alternative scripts

Arabic	وت
Cyrillic	от
Latin	ot

Etymology 1

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

Pronunciation

• IPA^(key): [wot]

Noun

от • (ot)

1. fire
2. hearth
3. (figuratively) ardour, passion

Etymology 2

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Turkish ot, etc.

Noun

от • (ot)

1. (obsolete) grass

Synonyms

• шөп (šöp)

Khakas

Etymology

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

Noun

от • (ot)

1. fire

Kumyk

Etymology 1

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

Noun

от • (ot)

1. fire

Declension

Declension of от (ot)

	singular	plural
nominative	от (ot)	отлар (otlar)
accusative	отну (otnu)	отланы (otlanı)
dative	отгъа (otğa)	отлагъа (otlağa)
locative	отда (otda)	отларда (otlarda)
ablative	отдан (otdan)	отлардан (otlardan)
genitive	отну (otnu)	отланы (otlanı)

Possessive forms of от (ot)

1st person singular
	singular	plural
nominative	отум (otum)	отларым (otlarım)
accusative	отумну (otumnu)	отларымны (otlarımnı)
dative	отумгъа (otumğa)	отларыма (otlarıma)
locative	отумда (otumda)	отларымда (otlarımda)
ablative	отумдан (otumdan)	отларымдан (otlarımdan)
genitive	отумну (otumnu)	отларымны (otlarımnı)
1st person plural
	singular	plural
nominative	отубуз (otubuz)	отларыбыз (otlarıbız)
accusative	отубузну (otubuznu)	отларыбызны (otlarıbıznı)
dative	отубузгъа (otubuzğa)	отларыбызгъа (otlarıbızğa)
locative	отубузда (otubuzda)	отларыбызда (otlarıbızda)
ablative	отубуздан (otubuzdan)	отларыбыздан (otlarıbızdan)
genitive	отубузну (otubuznu)	отларыбызны (otlarıbıznı)
2nd person singular
	singular	plural
nominative	отунгъ (otunğ)	отларынгъ (otlarınğ)
accusative	отунгъну (otunğnu)	отларынгъны (otlarınğnı)
dative	отунгъа (otunğa)	отларынгъа (otlarınğa)
locative	отунгъда (otunğda)	отларынгъда (otlarınğda)
ablative	отунгъдан (otunğdan)	отларынгъдан (otlarınğdan)
genitive	отунгъну (otunğnu)	отларынгъны (otlarınğnı)
2nd person plural
	singular	plural
nominative	отугъуз (otuğuz)	отларыгъыз (otlarığız)
accusative	отугъузну (otuğuznu)	отларыгъызны (otlarığıznı)
dative	отугъузгъа (otuğuzğa)	отларыгъызгъа (otlarığızğa)
locative	отугъузда (otuğuzda)	отларыгъызда (otlarığızda)
ablative	отугъуздан (otuğuzdan)	отларыбыздан (otlarıbızdan)
genitive	отугъузну (otuğuznu)	отларыгъызны (otlarığıznı)
3rd person
	singular	plural
nominative	оту (otu)	отлары (otları)
accusative	отун (otun)	отларын (otların)
dative	отуна (otuna)	отларына (otlarına)
locative	отунда (otunda)	отларында (otlarında)
ablative	отундан (otundan)	отларындан (otlarından)
genitive	отуну (otunu)	отларыны (otlarını)

Etymology 2

From Proto-Turkic *ot (“grass”).

Noun

от • (ot)

1. grass

Declension

Declension of от (ot)

	singular	plural
nominative	от (ot)	отлар (otlar)
accusative	отну (otnu)	отланы (otlanı)
dative	отгъа (otğa)	отлагъа (otlağa)
locative	отда (otda)	отларда (otlarda)
ablative	отдан (otdan)	отлардан (otlardan)
genitive	отну (otnu)	отланы (otlanı)

Possessive forms of от (ot)

1st person singular
	singular	plural
nominative	отум (otum)	отларым (otlarım)
accusative	отумну (otumnu)	отларымны (otlarımnı)
dative	отумгъа (otumğa)	отларыма (otlarıma)
locative	отумда (otumda)	отларымда (otlarımda)
ablative	отумдан (otumdan)	отларымдан (otlarımdan)
genitive	отумну (otumnu)	отларымны (otlarımnı)
1st person plural
	singular	plural
nominative	отубуз (otubuz)	отларыбыз (otlarıbız)
accusative	отубузну (otubuznu)	отларыбызны (otlarıbıznı)
dative	отубузгъа (otubuzğa)	отларыбызгъа (otlarıbızğa)
locative	отубузда (otubuzda)	отларыбызда (otlarıbızda)
ablative	отубуздан (otubuzdan)	отларыбыздан (otlarıbızdan)
genitive	отубузну (otubuznu)	отларыбызны (otlarıbıznı)
2nd person singular
	singular	plural
nominative	отунгъ (otunğ)	отларынгъ (otlarınğ)
accusative	отунгъну (otunğnu)	отларынгъны (otlarınğnı)
dative	отунгъа (otunğa)	отларынгъа (otlarınğa)
locative	отунгъда (otunğda)	отларынгъда (otlarınğda)
ablative	отунгъдан (otunğdan)	отларынгъдан (otlarınğdan)
genitive	отунгъну (otunğnu)	отларынгъны (otlarınğnı)
2nd person plural
	singular	plural
nominative	отугъуз (otuğuz)	отларыгъыз (otlarığız)
accusative	отугъузну (otuğuznu)	отларыгъызны (otlarığıznı)
dative	отугъузгъа (otuğuzğa)	отларыгъызгъа (otlarığızğa)
locative	отугъузда (otuğuzda)	отларыгъызда (otlarığızda)
ablative	отугъуздан (otuğuzdan)	отларыбыздан (otlarıbızdan)
genitive	отугъузну (otuğuznu)	отларыгъызны (otlarığıznı)
3rd person
	singular	plural
nominative	оту (otu)	отлары (otları)
accusative	отун (otun)	отларын (otların)
dative	отуна (otuna)	отларына (otlarına)
locative	отунда (otunda)	отларында (otlarında)
ablative	отундан (otundan)	отларындан (otlarından)
genitive	отуну (otunu)	отларыны (otlarını)

Kyrgyz

Pronunciation

• IPA^(key): /ot/

• Audio:

  (file)

Etymology 1

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

Noun

от • (ot) (Arabic spelling وت)

1. fire

Etymology 2

From Proto-Turkic *ot (“grass”).

Noun

от • (ot) (Arabic spelling وت)

1. grass

References

• “от”, in Эл-Сөздүк [El-Sözdük] (in Russian)

Nogai

Etymology 1

From Proto-Turkic *ōt. Cognate to Karakalpak ot.

Noun

от • (ot)

1. fire

Etymology 2

From Proto-Turkic *ot. Cognate to Karakalpak ot.

Noun

от • (ot)

1. grass, weed

Northern Altai

Etymology 1

From Proto-Turkic *ōt. Cognate to Khakas от (ot), Shor от (ot), Tuvan от (ot), Tofa от (ot), etc.

Noun

от • (ot)

1. fire

References

• N. A. Baskakov, editor (1985), “от”, in Severnyje Dialekty Altajskovo( Ojrotskovo) Jazyka- Dialekt Lebedinskix Tatar-čalkancev(kuu-kiži) [Northern Altai language-Dialect of Chelkan], Moskva: glavnaja redakcija vostočnoj literatury, →ISBN, page 182
• N. A Baskakov, editor (1972), “от”, in Severnyje dialekty Altajskovo (Ojrotskovo Jazyka- Dialekt kumandincev(Kumandin Kiži) [Northern Dialect of Altai -Kumandin Dialect(Kumandin kiži)], Moskva: glavnaja redakcija vostočnoja literatury, →ISBN, page 237
• N. A Baskakov, editor (1966), “от”, in Severnyje Dialekty Altajskovo (Ojrotskovo) Jazyka - Dialekty Černevyx Tatar (Tuba-Kiži) - Grammatičeskij Očerk i Slovarʹ [Northern Altai Dialect of Altai Language - Black Tatar Dialect (Tuba-Kiži), Grammatical text and dictionary], Moskva: glavnaja redakcija vostočnoja literatury, →ISBN, page 141

Etymology 2

From Proto-Turkic *ot. Cognate to Khakas от (ot), Tuvan оът (òt), Tofa оът (oʺt), Western Yugur ot, etc.

Noun

от • (ot)

1. grass

References

• N. A. Baskakov, editor (1985), “от”, in Severnyje Dialekty Altajskovo( Ojrotskovo) Jazyka- Dialekt Lebedinskix Tatar-čalkancev(kuu-kiži) [Northern Altai language-Dialect of Chelkan], Moskva: glavnaja redakcija vostočnoj literatury, →ISBN, page 182

Synonyms

• ӧлӧнъ (ölönʺ)

Russian

Alternative forms

• отъ (ot) — pre-1918 spelling
• ото (oto) (before words beginning with certain awkward consonant clusters such as мн- (mn-), вс- (vs-), and сн- (sn-))

Etymology

Inherited from Old East Slavic отъ (otŭ), from Proto-Slavic *otъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ɐt]

• Audio:

  (file)

• IPA^(key): [ət] (after a word ending in consonant and not before a stressed syllable, e.g., "зави́сит от того́ (zavísit ot tovó)")
• IPA^(key): [ˈot] (when stressed)

• Audio:

  (file)

• Note: The final [t] becomes a [d] before the voiced consonants б (b), г (g), д (d), ж (ž) and з (z).

Preposition

от • (ot) [with genitive]

1. from, away from, of, with (in the following senses):
   1. to denote the starting point of the movement of something:

      отойти́ от костра́ ― otojtí ot kostrá ― to move away from a fire

      оторва́ть пу́говицу от пиджака́ ― otorvátʹ púgovicu ot pidžaká ― to tear a button from a jacket

      сообще́ние от бра́та ― soobščénije ot bráta ― a message from a brother

   2. to denote a reference point in comparison with the position of something else:

      сле́ва от меня́ ― sléva ot menjá ― to the left of me

      к се́веру от Москвы́ ― k séveru ot Moskvý ― (to the) north of Moscow

   3. used with certain verbs to denote literal or figurative distance from the indirect object:

      отказа́ться от сде́лки ― otkazátʹsja ot sdélki ― to reject a deal

      изба́виться от привы́чки ― izbávitʹsja ot privýčki ― to get rid of a habit

      защища́ть от инфе́кции ― zaščiščátʹ ot infékcii ― to protect against infection

      зави́сеть от ситуа́ции ― zavísetʹ ot situácii ― to depend on the situation

   4. (with до (do)) to denote a range:

      Synonym: — (em dash, тире́) (— (em dash, tiré))

      от 1 неде́ли до 1 ме́сяца ― ot 1 nedéli do 1 mésjaca ― from 1 week to 1 month

      от 1 до 2 миллио́нов рубле́й ― ot 1 do 2 milliónov rubléj ― from 1 to 2 million roubles

      пронумеро́ванные от 1 до 12 ― pronumeróvannyje ot 1 do 12 ― numbered from 1 to 12 / 1 through 12

   5. to denote the cause or origin of some condition:

      Synonym: (partial, colloquial) с (s)

      умере́ть от разры́ва се́рдца ― umerétʹ ot razrýva sérdca ― to die from/of heart failure

      дрожа́ть от стра́ха ― drožátʹ ot stráxa ― to tremble with fear

      расстро́иться от чьи́х-то слов ― rasstróitʹsja ot čʹíx-to slov ― to get upset by/from someone's words

   6. used in a few set phrases to denote the nature of an action:

      от души́ ― ot duší ― from the heart

      от всего́ се́рдца ― ot vsevó sérdca ― with all one's heart

2. from, since, of (about a time of origin)

   слепо́й от рожде́ния ― slepój ot roždénija ― blind from birth

   Synonym: с (s)

   ука́з президе́нта от 1 сентября́ ― ukáz prezidénta ot 1 sentjabrjá ― the presidential decree of 1 September

   Synonym: genitive case

Usage notes

Before words beginning with certain awkward consonant clusters such as мн- (mn-), вс- (vs-), and сн- (sn-), the variant form ото (oto) is used.

Anagrams

• то (to)

Shor

Etymology

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

Noun

от • (ot)

1. fire

Southern Altai

Etymology 1

From Proto-Turkic *ōt (“fire”). Cognate with Kazakh от (ot), Kyrgyz от (ot), Crimean Tatar ot, Kumyk от (ot), Azerbaijani od, Turkish od, Khakas от (ot), Shor от, Tuvan от (ot), Western Yugur ot, etc.

Noun

от • (ot)

1. fire

Etymology 2

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Kazakh от (ot), Kyrgyz от (ot), Crimean Tatar ot, Kumyk от (ot), Azerbaijani ot, Turkish ot, Khakas от (ot), Shor от, Tuvan оът (òt), Western Yugur ot/ uʰt, etc.

Noun

от • (ot)

1. grass
2. herb

Related terms

• чӧп (čöp)

Declension

Inflection of от

	singular	plural
absolute	от (ot)	оттор (ottor)
definite genitive	оттыҥ (ottïŋ)	оттордыҥ (ottordïŋ)
dative	отко (otko)	отторго (ottorgo)
definite accusative	отты (ottï)	отторды (ottordï)
locative	отто (otto)	оттордо (ottordo)
ablative	оттоҥ (ottoŋ)	оттордоҥ (ottordoŋ)

References

N. A. Baskakov, Toščakova N.A, editor (1947), “от”, in Ojrotsko-Russkij Slovarʹ [Oyrot-Russian Dictionary], Moscow: M.: OGIZ, →ISBN

Southern Yukaghir

Etymology

From Proto-Yukaghir *ət-.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈot]
• Rhymes: -ot
• Hyphenation: от

Particle

от (ot)

1. Used to mark the irrealis mood.

Usage notes

• Usually used in its affirmative form, мэт (met).

References

• Elena Maslova (2003), A Grammar of Kolyma Yukaghir, Berlin: Mouton de Gruyter, →ISBN, page 6

Tuvan

Etymology

From Proto-Turkic *ōt (“fire”).

Noun

от • (ot) (definite accusative отту, plural оттар)

1. fire

Ukrainian

alternative form of ось (osʹ)

Etymology

Proto-Slavic *otъ, from the Proto-Slavic demonstrative stem Proto-Slavic *t- (cf. той (toj), тут (tut)).

Pronunciation

• IPA^(key): [ɔt]

Particle

от • (ot)

1. there, here, now. Used demonstratively to point to something in space or time.

   От мій будинок. ― Ot mij budynok. ― There is my house.

2. exactly, that's it. Used emphatically to highlight a key point, conclusion, or sudden thought.

   Я каза́в, от і трапилось. ― Ja kazáv, ot i trapylosʹ. ― I told you, and that's what happened.

Related terms

• ось (osʹ)

Descendants

• → Yiddish: אָט (ot)

Urum

Etymology 1

Inherited from Proto-Turkic *ot. Cognates include Crimean Tatar ot and Tatar ут (ut).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈot]
• Hyphenation: от

Noun

от • (ot)

1. weeds; grass

Declension

Declension of от (ot)

	singular	plural
nominative	от (ot)	отлар (otlar)
genitive	отун (otun)	отларын (otların)
dative	ота (ota)	отлара (otlara)
accusative	оту (otu)	отлары (otları)
locative I	отче (otçä)	отларче (otlarçä)
locative II	отта (otta)	отларда (otlarda)
ablative	оттан (ottan)	отлардан (otlardan)
comitative	отнан (otnan)	отларнан (otlarnan)
abessive	отсуз (otsuz)	отларсуз (otlarsuz)
terminative	отайджас (otaycas)	отларайджас (otlaraycas)

Etymology 2

Inherited from Proto-Turkic *ōt. Cognates include dialectal Crimean Tatar ot and Tatar ут (ut).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈot]
• Hyphenation: от

Noun

от • (ot)

1. grief, distress
2. synonym of атэш (ateş, “fire”)

Declension

Declension of от (ot)

	singular	plural
nominative	от (ot)	отлар (otlar)
genitive	отун (otun)	отларын (otların)
dative	ота (ota)	отлара (otlara)
accusative	оту (otu)	отлары (otları)
locative I	отче (otçä)	отларче (otlarçä)
locative II	отта (otta)	отларда (otlarda)
ablative	оттан (ottan)	отлардан (otlardan)
comitative	отнан (otnan)	отларнан (otlarnan)
abessive	отсуз (otsuz)	отларсуз (otlarsuz)
terminative	отайджас (otaycas)	отларайджас (otlaraycas)

References

• Oleksandr Harkavecʹ (2000), “от”, in Урумський Словник [Urum-Ukrainian Dictionary]‎^[2], Almaty: Ynstytut Sxodoznavstva Myžnarodnyx Vydnosyn Xarkyvsʹkyj Kolehyum, →ISBN, page 327

Yakut

Etymology

From Proto-Turkic *ot (“grass”). Cognate with Turkish ot and Kazakh от (ot), but a false cognate with English oat.

Noun

от • (ot)

1. grass, hay

Derived terms

• алтан от (altan ot, “dandelion”)
• от күөҕэ (ot küöğe, “green”)
• От ыйа (Ot ïya, “July”)
• от-мас (ot-mas, “vegetation”)
• отто кэбис (otto kebis, “to stack hay”)
• оттук (ottuk, “grass in a pasture”)
• отуу (otuu, “grass hut”)
• ытырыык от (ïtïrïïk ot, “nettle”)

See also

• оҕус (oğus, “to mow”)